Турция: от закусвалните на Одрин до чиг-кюфте в Урфа
Твърди се, че само в Турция, с многобройните й региони, се приготвят над 80 вида кюфтета. Единственото, което ги обединява е, че месото в тях е мляно и не е свинско.
Заедно с дюнер-закусвалните и шкембеджийниците, скарите са един от най-популярните видове ресторанти – от европейската част на Турция, чак до югоизточната й граница със Сирия.
Рецептите на приготвяне варират значително. В района между Одрин, Истанбул и Измир, например, човек може да яде чудно вкусна версия сочни кюфтета от агнешко, гарнирани с люти чушки, кълцан суров лук и печено парче домат. За разлика от американските, те никога не пристигат без хляб - дори когато човек си поръча само едно. Донякъде напомнят домашно приготвяните кюфтета на скара в България, но агнешкото месо ги прави с по-силен аромат.
Тези класически кюфтета са само темата, която е използвана като основа за неизчерпаеми вариации. Сред тях са Адана кюфте – изгарящо лютите кюфтаци, приготвяни в югоизточната част на страната, Измир кюфте – особено сочни, потопени в пръстена паница със сос, и още десетки видове, някои от които с поетични имена като kadin budu (момичешки бедра) – панирани в яйце и запържени.
Една от най-радикалните рецепти е на чиг-кюфте, което се радва на голяма популярност в централните и югоизточни райони на Турция. Неговата особеност е, че се сервира сурово, което в горещия климат на места като Урфа не е опит за хора с нежни стомаси. Но приготвено добре, то е изключителен деликатес – прави се от най-финото телешко месо, смесено с булгур и подправки.
Ако някой има съмнения доколко турската кухня е повлияла на съседните народи, е достатъчно да проследи името на ястието: в България, Албания, Румъния и дори в Гърция името му е производна на турското köfte.
Възможно е такава да е етимологията на кюфтетата в много страни от Близкия Изток, въпреки че този въпрос е спорен. Някои източници твърдят, че арабските страни са заели ястието от Отоманската империя, но други смятат, че то е разпространено от Персия, в чийто език koofteh означава „бито месо” и произтича от koobidand, „бия”.'
Welcome to Turkey
Твърди се, че само в Турция, с многобройните й региони, се приготвят над 80 вида кюфтета. Единственото, което ги обединява е, че месото в тях е мляно и не е свинско.
Заедно с дюнер-закусвалните и шкембеджийниците, скарите са един от най-популярните видове ресторанти – от европейската част на Турция, чак до югоизточната й граница със Сирия.
Рецептите на приготвяне варират значително. В района между Одрин, Истанбул и Измир, например, човек може да яде чудно вкусна версия сочни кюфтета от агнешко, гарнирани с люти чушки, кълцан суров лук и печено парче домат. За разлика от американските, те никога не пристигат без хляб - дори когато човек си поръча само едно. Донякъде напомнят домашно приготвяните кюфтета на скара в България, но агнешкото месо ги прави с по-силен аромат.
Тези класически кюфтета са само темата, която е използвана като основа за неизчерпаеми вариации. Сред тях са Адана кюфте – изгарящо лютите кюфтаци, приготвяни в югоизточната част на страната, Измир кюфте – особено сочни, потопени в пръстена паница със сос, и още десетки видове, някои от които с поетични имена като kadin budu (момичешки бедра) – панирани в яйце и запържени.
Една от най-радикалните рецепти е на чиг-кюфте, което се радва на голяма популярност в централните и югоизточни райони на Турция. Неговата особеност е, че се сервира сурово, което в горещия климат на места като Урфа не е опит за хора с нежни стомаси. Но приготвено добре, то е изключителен деликатес – прави се от най-финото телешко месо, смесено с булгур и подправки.
Ако някой има съмнения доколко турската кухня е повлияла на съседните народи, е достатъчно да проследи името на ястието: в България, Албания, Румъния и дори в Гърция името му е производна на турското köfte.
Възможно е такава да е етимологията на кюфтетата в много страни от Близкия Изток, въпреки че този въпрос е спорен. Някои източници твърдят, че арабските страни са заели ястието от Отоманската империя, но други смятат, че то е разпространено от Персия, в чийто език koofteh означава „бито месо” и произтича от koobidand, „бия”.'
Welcome to Turkey
Urfa Kebab, Çig Köfte
Текст Албена Шкодрова
У всеки горе-долу запознат с турската кухня европеец, името на Шанлиурфа (в превод – Великолепната Урфа) незабавно събужда асоциация с урфа кебап – онзи чудно вкусен шиш от кайма, сервиран с много лук и печен на котлон домат, и с прословутия червен пипер от Урфа.
В действителност най-характерното ястие в града, обаче, е друго – чиг кьофте. Това е топка мляно, сурово овнешко месо – мюсюлманския аналог на татарско кюфте. През лятото, когато температурите в града се покачват до стойности, близки до тези в пустинята, изяждането на порция от тези кюфтета е като руска ролетка. Ястието обаче има по-безопасен, пържен вариант, при който каймата е оваляна в булгур.
Освен това в Урфа приготвят и един особен вид баклава – със сирене и мед. Тя или е създадена в резултат на традиционното съперничество със съседния град Газиантеп, където се приготвя прочутия твърд сладолед салеп дундурма, или е плод на самороден кулинарен гений. Каквато и да е истината, баклавата си струва да се опита.
Welcome to Turkey
Текст Албена Шкодрова
У всеки горе-долу запознат с турската кухня европеец, името на Шанлиурфа (в превод – Великолепната Урфа) незабавно събужда асоциация с урфа кебап – онзи чудно вкусен шиш от кайма, сервиран с много лук и печен на котлон домат, и с прословутия червен пипер от Урфа.
В действителност най-характерното ястие в града, обаче, е друго – чиг кьофте. Това е топка мляно, сурово овнешко месо – мюсюлманския аналог на татарско кюфте. През лятото, когато температурите в града се покачват до стойности, близки до тези в пустинята, изяждането на порция от тези кюфтета е като руска ролетка. Ястието обаче има по-безопасен, пържен вариант, при който каймата е оваляна в булгур.
Освен това в Урфа приготвят и един особен вид баклава – със сирене и мед. Тя или е създадена в резултат на традиционното съперничество със съседния град Газиантеп, където се приготвя прочутия твърд сладолед салеп дундурма, или е плод на самороден кулинарен гений. Каквато и да е истината, баклавата си струва да се опита.
Welcome to Turkey