Турция е готова на всичко, за да си върне лалето и да го сложи в кошницата на туристическия си пакет !
)))
)))
Магията на лалетата
Истинската родина на лалетата, Турция, започна да преоткрива магията на това цвете през последните години. В страната годишното производство възлиза на 20 милиона лалета, които се отглеждат на площ от 100 дка. Отглеждането на лалета постепенно се превръща в отделен сектор, като вече са реализирани пилотните проекти със земеделски производители. Сега се цели страната да стане износителка на това цветe - като Холандия. Така местните управници в Истанбул доказват, че лалето не е само едно обикновено цвете, а може да бъде както част от културата, така и източник на много изгоди. След два века Истанбул изживява втората епоха на лалетата в своята история.В различни градове в южната ни съседка цъфнаха милиони лалета, но в Истанбул те са вече сред основните характеристики на града. В 12-милионния град тази година са засадени 12 милиона лалета, което е показателно за тяхното значение за местната управа. Вече за трета поредна година тук се провежда деветдневен Фестивал на лалето. При откриването на фестивала кметът на Истанбул Кадир Топбаш подчерта, че преди 150 години лалето е напуснало града, но сега то се завръща. "С проекта "Лалето се завръща у дома", който се реализира от 3 години, това цвете вече се завръща в Истанбул", каза кметът на града Топбаш, член на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Според него освен че това цвете е един от основните мотиви в турското изкуство, той се надява и че краткият период, през който лалето цъфти, ще предизвика спомена за мястото на това цвете в турската култура.
Отглеждането на лалета се превърна в част от икономиката. "Тази година в Истанбул бяха засадени 12 милиона луковици и изградени 7 големи градини от лалета, за което бяха похарчени 2,7 милиона турски лири (2,06 милиона евро) ", посочи кметът Топбаш. Тази сума е само 1,2% от отделения бюджет за поддръжка на парковете и градините в Истанбул. Сега общинският съвет на града се зае и със земеделско отглеждане на тези цветя, като се надява, че това ще прерасне в сериозно производство. Според предварителните планове в това производство ще бъдат заети 230 хил. души за отглеждането на лалетата и продажбата им, като в момента са ангажирани около 10 хил. души. Различните сортове достигат височина от 20 до 70 см и цъфтят от март до май.
Фестивал и изложби на лалето
Освен фестивала, посветен на лалето, се организира и фотоизложба на стоте най-красиви лалета на най-оживения площад в града, както и изложба с рисунки на лалета. Кметът Топбаш цели Истанбул да се превърне в град, в който гражданите да се гордеят, че живеят. Лалетата вече карат априлските тълпи от хора в Истанбул да тръпнат от задоволство.
По думите на кмета на Истанбул Кадир Топбаш, лалетата вече привличат голям брой туристи. "С гордост мога да заявя, че някои туристически фирми в Германия вече организират обиколки за своите клиенти спецално за лалетата в Истанбул", подчерта Топбаш. По думите му, това е икономическата страна на лалетата, като се надява, че един ден Турция ще стане износителка на лалета като Холандия.
Ако нещата потръгнат, авантюрата на Турция може да претендира за дял от големия бизнес. Износът на цветя, луковици и растения от Холандия, най-големия износител на цветя в света, е достигнал стойност от 6,6 милиарда евро през 2007 г., по данни на холандския Съвет за земеделие.
Лалетата в Истанбул привлякоха вниманието и на агенция Ройтерс, която посочва, че с едно разцъфнало лале за почти всеки от 12-те милиона жители на града Истанбул се надява да припомни на света, че именно Турция е родината на това цвете. Днес лалета очертават истанбулското крайбрежие на Мраморно море, подават се над бетонните острови насред изключително напрегнатия трафик в Истанбул и са струпани край основните забележителности на града, отбелязва агенцията.
Появата на лалето в Европа
В Европа лалето се появява едва през 1554 година, донесено от тогавашния германски посланик в Турция, който открил цветето при едно от пътуванията си из тази страна. Твърди се, че холандец, объркан от подарената му луковица на лале, я изпекъл и изял като лук. Лалето постепенно се разпространило в много европейски страни и търговците от Венеция започнали да снабдяват европейските градини с все по-големи количества луковици от турските градини. Лалетата вече украсявали аристократичните паркове и дворовете на най-богатите. Сред най-отявлените любители на това невероятно цвете се оказали кардинал Ришельо, Волтер, австрийският император Франц II и най-вече френският крал Людовик ХVIII. Никъде другаде увлечението по лалетата не достигнало такива мащаби, както в Холандия, където това безобидно цвете буквално довело хората до лудост. Много скоро холандските спекуланти натрупали състояния, а градинарите създавали изумително нежни разцветки. Станало обичай на новите сортове да дават имена на короновани особи, известни личности или градове. За една-единствена луковица от сорта "Сенпер Аугустус" се плащали 13 000 гулдена, което за онова време било цяло състояние. Борсовите спекулации с цените на луковиците на лалетата въвличали в играта все повече хора, предлагането превишавало търсенето и за да сложи край на тази трескава ситуация, се наложило холандското правителство да забрани със закон всякакви сделки, свързани с цветните луковици.
Така лалетата отново се превърнали в това, което били - цвете за украса и наслада за очите, а поетичното въображение си представяло лалетата като приказни люлки на елфи и феи. В момента са известни над 4000 сорта лалета, класифицирани според времето на цъфтеж, формата и размера им.
Лалето - основен мотив в изкуството
Лалетата са били любим мотив на османските художници и занаятчии. Издължени лалета, чиито венчелистчета оформят остър връх, присъстват в класическите керамични сини плочки, а цветето, известно в Турция под името "ляле", е изобразено и на килимите. Също така лалето е основен мотив при направата на различни сувенири и вдъхновение за много поети и писатели. "Ляле" е едно от популярните женски имена в Турция. "Ако думата "лале" бъде изписана с арабски букви, тя много прилича на думата Аллах, затова казват, че лалето е някак божествено", казва Илбер Ортайлъ, директор на двореца Топкапъ в Истанбул, от който султаните ръководели империята, простираща се от Балканите до Египет. Лалето дори даде името си на сравнително спокоен и благоденстващ период от османската история при управлението на султан Ахмед Трети в началото на 18 в. ("Ляле деври" - Епохата на лалетата). Латинското название на лалето - tulipa, произхожда от турската дума tulbent, т.е. султанска чалма, заради приликата й с цветето. Лалетата произхождат от Източна Турция и степите на Централна Азия и са били култивирани от османците, които отнесли цветето в Истанбул, столицата на своята империя, за да украсяват с него дворците на султана и градините на елита.
заман,05.05.2008
Отглеждането на лалета се превърна в част от икономиката. "Тази година в Истанбул бяха засадени 12 милиона луковици и изградени 7 големи градини от лалета, за което бяха похарчени 2,7 милиона турски лири (2,06 милиона евро) ", посочи кметът Топбаш. Тази сума е само 1,2% от отделения бюджет за поддръжка на парковете и градините в Истанбул. Сега общинският съвет на града се зае и със земеделско отглеждане на тези цветя, като се надява, че това ще прерасне в сериозно производство. Според предварителните планове в това производство ще бъдат заети 230 хил. души за отглеждането на лалетата и продажбата им, като в момента са ангажирани около 10 хил. души. Различните сортове достигат височина от 20 до 70 см и цъфтят от март до май.
Фестивал и изложби на лалето
Освен фестивала, посветен на лалето, се организира и фотоизложба на стоте най-красиви лалета на най-оживения площад в града, както и изложба с рисунки на лалета. Кметът Топбаш цели Истанбул да се превърне в град, в който гражданите да се гордеят, че живеят. Лалетата вече карат априлските тълпи от хора в Истанбул да тръпнат от задоволство.
По думите на кмета на Истанбул Кадир Топбаш, лалетата вече привличат голям брой туристи. "С гордост мога да заявя, че някои туристически фирми в Германия вече организират обиколки за своите клиенти спецално за лалетата в Истанбул", подчерта Топбаш. По думите му, това е икономическата страна на лалетата, като се надява, че един ден Турция ще стане износителка на лалета като Холандия.
Ако нещата потръгнат, авантюрата на Турция може да претендира за дял от големия бизнес. Износът на цветя, луковици и растения от Холандия, най-големия износител на цветя в света, е достигнал стойност от 6,6 милиарда евро през 2007 г., по данни на холандския Съвет за земеделие.
Лалетата в Истанбул привлякоха вниманието и на агенция Ройтерс, която посочва, че с едно разцъфнало лале за почти всеки от 12-те милиона жители на града Истанбул се надява да припомни на света, че именно Турция е родината на това цвете. Днес лалета очертават истанбулското крайбрежие на Мраморно море, подават се над бетонните острови насред изключително напрегнатия трафик в Истанбул и са струпани край основните забележителности на града, отбелязва агенцията.
Появата на лалето в Европа
В Европа лалето се появява едва през 1554 година, донесено от тогавашния германски посланик в Турция, който открил цветето при едно от пътуванията си из тази страна. Твърди се, че холандец, объркан от подарената му луковица на лале, я изпекъл и изял като лук. Лалето постепенно се разпространило в много европейски страни и търговците от Венеция започнали да снабдяват европейските градини с все по-големи количества луковици от турските градини. Лалетата вече украсявали аристократичните паркове и дворовете на най-богатите. Сред най-отявлените любители на това невероятно цвете се оказали кардинал Ришельо, Волтер, австрийският император Франц II и най-вече френският крал Людовик ХVIII. Никъде другаде увлечението по лалетата не достигнало такива мащаби, както в Холандия, където това безобидно цвете буквално довело хората до лудост. Много скоро холандските спекуланти натрупали състояния, а градинарите създавали изумително нежни разцветки. Станало обичай на новите сортове да дават имена на короновани особи, известни личности или градове. За една-единствена луковица от сорта "Сенпер Аугустус" се плащали 13 000 гулдена, което за онова време било цяло състояние. Борсовите спекулации с цените на луковиците на лалетата въвличали в играта все повече хора, предлагането превишавало търсенето и за да сложи край на тази трескава ситуация, се наложило холандското правителство да забрани със закон всякакви сделки, свързани с цветните луковици.
Така лалетата отново се превърнали в това, което били - цвете за украса и наслада за очите, а поетичното въображение си представяло лалетата като приказни люлки на елфи и феи. В момента са известни над 4000 сорта лалета, класифицирани според времето на цъфтеж, формата и размера им.
Лалето - основен мотив в изкуството
Лалетата са били любим мотив на османските художници и занаятчии. Издължени лалета, чиито венчелистчета оформят остър връх, присъстват в класическите керамични сини плочки, а цветето, известно в Турция под името "ляле", е изобразено и на килимите. Също така лалето е основен мотив при направата на различни сувенири и вдъхновение за много поети и писатели. "Ляле" е едно от популярните женски имена в Турция. "Ако думата "лале" бъде изписана с арабски букви, тя много прилича на думата Аллах, затова казват, че лалето е някак божествено", казва Илбер Ортайлъ, директор на двореца Топкапъ в Истанбул, от който султаните ръководели империята, простираща се от Балканите до Египет. Лалето дори даде името си на сравнително спокоен и благоденстващ период от османската история при управлението на султан Ахмед Трети в началото на 18 в. ("Ляле деври" - Епохата на лалетата). Латинското название на лалето - tulipa, произхожда от турската дума tulbent, т.е. султанска чалма, заради приликата й с цветето. Лалетата произхождат от Източна Турция и степите на Централна Азия и са били култивирани от османците, които отнесли цветето в Истанбул, столицата на своята империя, за да украсяват с него дворците на султана и градините на елита.
заман,05.05.2008
Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул
Не минаретата, залезите или гледката от Босфора, а лалетата карат априлските тълпи от хора в Истанбул да тръпнат от задоволство, съобщава Ройтерс.
С едно разцъфнало лале за почти всеки от 12-те милиона жители на града, Истанбул се надява да припомни на света, че именно Турция е родината на това цвете, което сега обичайно се асоциира със сабо, сирене и вятърни мелници. "Истанбул беше град без цветя, а сега лалето се завърна," каза пред Ройтерс кметът на Истанбул Кадир Топбаш, докато стоеше до стръмно възвишение, осеяно с гъсти червено-оранжеви цветове - резултат от масирана програма за засаждане на луковици, която стартира преди три години. "Хората се вълнуват много от тях".
Латинското название на лалето - tulipa, произхожда от турската дума "tulbent", т.е. султанската чалма, заради приликата й с цветето. Пръв систематизатор на лалета е известният енциклопедист от 16 в. Огие Гислен дьо Бюсбек, който известно време живее в столицата на Османската империя. Огие Гислен дьо Бюсбек (1520-1592 г.) става известен с "Турски писма", които са един от изворите за устройството на империята от XVI в. Лалетата произхождат от Източна Турция и степите на Централна Азия и са били култивирани от османците, които отнесли цветето в Истанбул, столицата на своята империя, за да украсяват с него дворците на султана и градините на елита.
Пищните истанбулски градини от лалета почти изчезнаха по време на въстание през 18 в. и от тогава градът в голяма степен остана без цветни лехи. Днес лалета очертават истанбулското крайбрежие на Мраморно море, подават се над бетонените острови насред изключително напрегнатия трафик в Истанбул и са струпани край основните забежителности на града.
"Лалетата са с нас от хиляди години, но за съжаление, това някак беше забравено," каза Топбаш, член на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Кметът на Истанбул се надява, че краткият период, през който лалето цъфти, ще предизвика спомена за мястото на това цвете в турската
култура.
Освен засаждане на луковици, деветдневен фестивал на лалето и фотоизложба на стоте най-красиви лалета, организирана в най-оживения площад на града, общинският съвет на Истанбул се зае и със земеделско отглеждане на тези цветя, като се надява, че това ще прерасне в сериозно производство. "Разбира се, Холандия има силно прооизводство на лалета и грудки, но се надявам, че един ден ние също бихме могли да станем износител на лалета," каза Топбаш.
Зараждащият се бизнес с лалета на Истанбул е открил работни места за 5-10 хиляди души, но истанбулският кмет очаква, че броят на работещите, които в бъдеще ще бъдат ангажирани в това производство, ще достигне 230 хиляди души в града и околностите му, където официалната безработица през 2006г. беше 11,2 процента.
"Сигурен съм, че бихме могли да надвием холандците с нашите лалета," усмихва се 40-годишната Мелек Полот, след като посети изложба на цветя край Босфора. "Лалетата са най-хубавото нещо в Истанбул". Ако нещата потръгнат, авантюрата на Турция може да претендира за дял от големия бизнес. Износът на цветя, луковици и растения от Холандия, най-големият износител на цветя в света, е достигнал стойност от 6,6 милиарда евро през 2007г., по данни на холандския съвет за земеделие.
Полетата с лалета привличат и хиляди туристи всяка година, което позволява на холандската икономика да печели от цветята, които почти причиниха фалита й преди 400 години. Първите лалета бяха донесени в Европа, включително в Холандия, през 1550-те години от посланик в Османската империя. Твърди се, че холандец, объркан от подарената му луковица на лале, я изпекъл и изял като лук. След няколко десетилетия обаче се наложи такава мания по цветето, която почти съсипа холандската икономика, когато търговците започнаха да плащат безумно високи цени за луковиците.
В пика на лудостта - между 1635 и 1637г. - една единствена луковица на лале от екзотичен вид е струвала повече от хубава къща край канал в Амстердам. Неминуемо обаче, балонът се спукал и търговците останали на практика с нищо неструващи луковици и натрупани дългове.
Лалетата са били любим мотив на османските художници и занаятчии. Издължени лалета, чиито венчелистчета оформят остър връх присъстват в класическите керамични сини плочки, а цветето, известно в Турция под името "ляле", е изобразено и на килимите.
"Ако думата "лале" бъде изписана с арабски букви, тя много прилича на думата Аллах, затова казват, че лалето е някак божествено", казва Илбер Ортайлъ, директор на двореца Топкапъ в Истанбул, от който султаните ръководели империята, простираща се от Балканите до Египет.
Макар и османците никога да не се поддадоха на безумното въодушевление в Европа, Ортайлъ смята, че те щяха да бъдат съпричастни към тази лудост. "Всяка лудост по лалето си струва, защото то е много красиво цвете. Дори аз понякога откъсвам стотици лалета и ги отнасям вкъщи. По-лошо е от алкохолизма", казва той.
Общинският съвет в Истанбул съобщи, че е похарчил 2,7 милиона турски лири (2,06 милиона евро) за лалета и фестивала на лалето. Някои биха предпочели тези пари да бъдат изразходвани на друго място.
"Лалетата са прекрасни, но са толкова нетрайни," каза 55-годишният Исмаил Авджълар, шофьор на такси. "По-добре би било парите да отидат за инфраструктура", допълва той. Редовните задръствания по улиците на Истанбул правят преминаването през града изнервящо.
Други обаче са горди. Ляле Атък, 59-годишна, която носи името на цветето, каза, че знае защо светът е забравил за турския произход на лалето. "Холандците внесоха луковици на растението, култивираха ги и разработиха нови видове, докато ние само стояхме със скръстени ръце. Сега обаче може да възкресим старите времена на Истанбул," каза тя.
Лалето дори даде името си на сравнително спокоен и благоденстващ период от османската история при управлението на султан Ахмед Трети в началото на 18 в., когато дипломацията и културният обмен със Запада взе превес над войните и експанзията ("Ляле деври" - Епохата на лалетата, бел.ред.). Султан Ахмед е обичал градинските приеми и е харчел огромни суми за лалета. Легендата разказва, че на един такъв прием костенурки с прикачени на корубите им фенери бавно обхождали насажденията с тези цветя. Тези глезотии били прекъснати от въстание, което сложило край и на управлението на султан Ахмед Трети, а градините, опасващи Босфора, били унищожени. "Истанбулската община възобнови този вид градини с лалета, също така добре, както и в двореца тук," каза Ортайлъ.
дневник.бг,23.04.08
С едно разцъфнало лале за почти всеки от 12-те милиона жители на града, Истанбул се надява да припомни на света, че именно Турция е родината на това цвете, което сега обичайно се асоциира със сабо, сирене и вятърни мелници. "Истанбул беше град без цветя, а сега лалето се завърна," каза пред Ройтерс кметът на Истанбул Кадир Топбаш, докато стоеше до стръмно възвишение, осеяно с гъсти червено-оранжеви цветове - резултат от масирана програма за засаждане на луковици, която стартира преди три години. "Хората се вълнуват много от тях".
Латинското название на лалето - tulipa, произхожда от турската дума "tulbent", т.е. султанската чалма, заради приликата й с цветето. Пръв систематизатор на лалета е известният енциклопедист от 16 в. Огие Гислен дьо Бюсбек, който известно време живее в столицата на Османската империя. Огие Гислен дьо Бюсбек (1520-1592 г.) става известен с "Турски писма", които са един от изворите за устройството на империята от XVI в. Лалетата произхождат от Източна Турция и степите на Централна Азия и са били култивирани от османците, които отнесли цветето в Истанбул, столицата на своята империя, за да украсяват с него дворците на султана и градините на елита.
Пищните истанбулски градини от лалета почти изчезнаха по време на въстание през 18 в. и от тогава градът в голяма степен остана без цветни лехи. Днес лалета очертават истанбулското крайбрежие на Мраморно море, подават се над бетонените острови насред изключително напрегнатия трафик в Истанбул и са струпани край основните забежителности на града.
"Лалетата са с нас от хиляди години, но за съжаление, това някак беше забравено," каза Топбаш, член на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Кметът на Истанбул се надява, че краткият период, през който лалето цъфти, ще предизвика спомена за мястото на това цвете в турската
култура.
Освен засаждане на луковици, деветдневен фестивал на лалето и фотоизложба на стоте най-красиви лалета, организирана в най-оживения площад на града, общинският съвет на Истанбул се зае и със земеделско отглеждане на тези цветя, като се надява, че това ще прерасне в сериозно производство. "Разбира се, Холандия има силно прооизводство на лалета и грудки, но се надявам, че един ден ние също бихме могли да станем износител на лалета," каза Топбаш.
Зараждащият се бизнес с лалета на Истанбул е открил работни места за 5-10 хиляди души, но истанбулският кмет очаква, че броят на работещите, които в бъдеще ще бъдат ангажирани в това производство, ще достигне 230 хиляди души в града и околностите му, където официалната безработица през 2006г. беше 11,2 процента.
"Сигурен съм, че бихме могли да надвием холандците с нашите лалета," усмихва се 40-годишната Мелек Полот, след като посети изложба на цветя край Босфора. "Лалетата са най-хубавото нещо в Истанбул". Ако нещата потръгнат, авантюрата на Турция може да претендира за дял от големия бизнес. Износът на цветя, луковици и растения от Холандия, най-големият износител на цветя в света, е достигнал стойност от 6,6 милиарда евро през 2007г., по данни на холандския съвет за земеделие.
Полетата с лалета привличат и хиляди туристи всяка година, което позволява на холандската икономика да печели от цветята, които почти причиниха фалита й преди 400 години. Първите лалета бяха донесени в Европа, включително в Холандия, през 1550-те години от посланик в Османската империя. Твърди се, че холандец, объркан от подарената му луковица на лале, я изпекъл и изял като лук. След няколко десетилетия обаче се наложи такава мания по цветето, която почти съсипа холандската икономика, когато търговците започнаха да плащат безумно високи цени за луковиците.
В пика на лудостта - между 1635 и 1637г. - една единствена луковица на лале от екзотичен вид е струвала повече от хубава къща край канал в Амстердам. Неминуемо обаче, балонът се спукал и търговците останали на практика с нищо неструващи луковици и натрупани дългове.
Лалетата са били любим мотив на османските художници и занаятчии. Издължени лалета, чиито венчелистчета оформят остър връх присъстват в класическите керамични сини плочки, а цветето, известно в Турция под името "ляле", е изобразено и на килимите.
"Ако думата "лале" бъде изписана с арабски букви, тя много прилича на думата Аллах, затова казват, че лалето е някак божествено", казва Илбер Ортайлъ, директор на двореца Топкапъ в Истанбул, от който султаните ръководели империята, простираща се от Балканите до Египет.
Макар и османците никога да не се поддадоха на безумното въодушевление в Европа, Ортайлъ смята, че те щяха да бъдат съпричастни към тази лудост. "Всяка лудост по лалето си струва, защото то е много красиво цвете. Дори аз понякога откъсвам стотици лалета и ги отнасям вкъщи. По-лошо е от алкохолизма", казва той.
Общинският съвет в Истанбул съобщи, че е похарчил 2,7 милиона турски лири (2,06 милиона евро) за лалета и фестивала на лалето. Някои биха предпочели тези пари да бъдат изразходвани на друго място.
"Лалетата са прекрасни, но са толкова нетрайни," каза 55-годишният Исмаил Авджълар, шофьор на такси. "По-добре би било парите да отидат за инфраструктура", допълва той. Редовните задръствания по улиците на Истанбул правят преминаването през града изнервящо.
Други обаче са горди. Ляле Атък, 59-годишна, която носи името на цветето, каза, че знае защо светът е забравил за турския произход на лалето. "Холандците внесоха луковици на растението, култивираха ги и разработиха нови видове, докато ние само стояхме със скръстени ръце. Сега обаче може да възкресим старите времена на Истанбул," каза тя.
Лалето дори даде името си на сравнително спокоен и благоденстващ период от османската история при управлението на султан Ахмед Трети в началото на 18 в., когато дипломацията и културният обмен със Запада взе превес над войните и експанзията ("Ляле деври" - Епохата на лалетата, бел.ред.). Султан Ахмед е обичал градинските приеми и е харчел огромни суми за лалета. Легендата разказва, че на един такъв прием костенурки с прикачени на корубите им фенери бавно обхождали насажденията с тези цветя. Тези глезотии били прекъснати от въстание, което сложило край и на управлението на султан Ахмед Трети, а градините, опасващи Босфора, били унищожени. "Истанбулската община възобнови този вид градини с лалета, също така добре, както и в двореца тук," каза Ортайлъ.
дневник.бг,23.04.08
Лалето
Любимо пролетно цвете
Лалето принадлежи към род Tulipa. Повечето представители на рода, който включва около 120 вида, са азиатски и малка част – европейски. Името идва от турското название на тези красиви цветя (tulipa означава тюрбан), които масово са култивирани в турските и персийските градини.
В Холандия, втората родина на лалетата, те са пренесени като екзотичен вид. Интересът който предизвикват по онова време, бързо прераства в истинска „лудост по лалетата”. Лалето станало обект на спекула. Наложило се държавата да издаде специален декрет, за да се прекратят спекулациите и цените да спаднат.
Възпявано от поети, рисувано от художници като символ на любовта, лалето и днес е любимо на всички пролетно цвете, поради което е обект на внимание от страна на селекционери и производители.
В декоративното градинарство се отглеждат хиляди сортове, които се различават по дължина на дръжката, форма и багра на цвета, пригодност на форсаж и др. Според формата и баграта на цветовете лалетата са класифицирани в следните 7 групи:
Простоцветни късноцъфтящи:
Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане.
Примерни сортове: “Aristokrat”, “Baccuhus”, “Luis XIV”, “ Queen of Night” и много други не по-малко красиви.
Ресничести:
Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини.
”Bellflower” с розов цвят;
”Maja” с жълт свят;
”Noranda” с червена багра.
Зеленоцветни лалета:
Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона , който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят.
”Hummingbird” е с патешкожълта багра със зелен кант;
”Greenland” има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.
Лалета Рембрант:
Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени ( наречени са на имено на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението.
”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци;
”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци;
”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.
Папагалови:
Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане.
”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят;
”Bird of Paradise” – червен с жълт кант;
”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.
Кичести късни:
Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове.
”Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмно-червен цвят;
”Eros” – пастелнорозов;
”Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.
Размножаване
Лалетата се размножават със семена и вегетативно, чрез отделяне на новите луковички.
Семенното размножаване се практикува само като средство за създаване на нови сортове и при видове, които не образуват или трудно образуват дъщерни луковици. Тъй като бързо губят кълмяемост, семената се засяват през есента на годината, в която са добити. Засяват се в лехи с песъчлива почва. Поникват през пролетта само след въздействието на отрицателна температура върху тях. На втората година, до средата на юни, образуват дребни луковички с диаметър до 0,5 см. Последните се изваждат след третата година. След това се презасаждат всяка година. Зацъфтяват на 5-ата или 6-ата, а за някои естествени видове дори на 7-ата година.
При вегетативното размножаване отделянето на новите луковици се извършва през юни. Малките луковички, които започват да цъфтят на третата година, се засаждат през септември на открита леха, при гъстота в зависимост от размера им.
Производството на лалета се развива в няколко направления: производство на луковици като посадъчен материал за производство на отрязан цвят, форсаж на лалета за отрязан цвят, като саксийна култура за вътрешна украса, производство на посадъчен материал за зелените площи. Във всяко от тези направления се разработват технологии на отглеждане, съобразени с осножните биологични особености на лалето и почвено-климатичните условия на района.
zeleno.bg
Лалето принадлежи към род Tulipa. Повечето представители на рода, който включва около 120 вида, са азиатски и малка част – европейски. Името идва от турското название на тези красиви цветя (tulipa означава тюрбан), които масово са култивирани в турските и персийските градини.
В Холандия, втората родина на лалетата, те са пренесени като екзотичен вид. Интересът който предизвикват по онова време, бързо прераства в истинска „лудост по лалетата”. Лалето станало обект на спекула. Наложило се държавата да издаде специален декрет, за да се прекратят спекулациите и цените да спаднат.
Възпявано от поети, рисувано от художници като символ на любовта, лалето и днес е любимо на всички пролетно цвете, поради което е обект на внимание от страна на селекционери и производители.
В декоративното градинарство се отглеждат хиляди сортове, които се различават по дължина на дръжката, форма и багра на цвета, пригодност на форсаж и др. Според формата и баграта на цветовете лалетата са класифицирани в следните 7 групи:
Простоцветни късноцъфтящи:
Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане.
Примерни сортове: “Aristokrat”, “Baccuhus”, “Luis XIV”, “ Queen of Night” и много други не по-малко красиви.
Ресничести:
Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини.
”Bellflower” с розов цвят;
”Maja” с жълт свят;
”Noranda” с червена багра.
Зеленоцветни лалета:
Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона , който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят.
”Hummingbird” е с патешкожълта багра със зелен кант;
”Greenland” има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.
Лалета Рембрант:
Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени ( наречени са на имено на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението.
”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци;
”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци;
”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.
Папагалови:
Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане.
”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят;
”Bird of Paradise” – червен с жълт кант;
”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.
Кичести късни:
Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове.
”Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмно-червен цвят;
”Eros” – пастелнорозов;
”Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.
Размножаване
Лалетата се размножават със семена и вегетативно, чрез отделяне на новите луковички.
Семенното размножаване се практикува само като средство за създаване на нови сортове и при видове, които не образуват или трудно образуват дъщерни луковици. Тъй като бързо губят кълмяемост, семената се засяват през есента на годината, в която са добити. Засяват се в лехи с песъчлива почва. Поникват през пролетта само след въздействието на отрицателна температура върху тях. На втората година, до средата на юни, образуват дребни луковички с диаметър до 0,5 см. Последните се изваждат след третата година. След това се презасаждат всяка година. Зацъфтяват на 5-ата или 6-ата, а за някои естествени видове дори на 7-ата година.
При вегетативното размножаване отделянето на новите луковици се извършва през юни. Малките луковички, които започват да цъфтят на третата година, се засаждат през септември на открита леха, при гъстота в зависимост от размера им.
Производството на лалета се развива в няколко направления: производство на луковици като посадъчен материал за производство на отрязан цвят, форсаж на лалета за отрязан цвят, като саксийна култура за вътрешна украса, производство на посадъчен материал за зелените площи. Във всяко от тези направления се разработват технологии на отглеждане, съобразени с осножните биологични особености на лалето и почвено-климатичните условия на района.
zeleno.bg