Мустафа Паша (Свиленград) - 06.05.2012
KEBAP HOUSE -
ТОВА Е НАЙ-ДОБРОТО ЗАВЕДЕНИЕ В МУСТАФА ПАША,ДРУГО НЯМА ДА НАМЕРИТЕ,А И НЕ ВИ ТРЯБВА ДА ТЪРСИТЕ.
Безумно ниски цени - храна за двама,на корем,около 40.00 лева.
Как да не оставиш бакшиш 10.00 лева ?
Лудост е да не опитате кюнефето за десерт,ще загубите много,топи ви се в устата,и то само за 6.00 лв.
Трябва да видите какво означава чиста тоалетна по турски,просто може да ядете вътре без проблем,толкова е чисто.
По шестобалната:
- обстановка - 6 +
- обслужване - 6 +
- Храна - 6 +
Когато в България достигнат до подобни стандарти на обслужване да ми се обадят !
Още снимки тук
KEBAP HOUSE -
ТОВА Е НАЙ-ДОБРОТО ЗАВЕДЕНИЕ В МУСТАФА ПАША,ДРУГО НЯМА ДА НАМЕРИТЕ,А И НЕ ВИ ТРЯБВА ДА ТЪРСИТЕ.
Безумно ниски цени - храна за двама,на корем,около 40.00 лева.
Как да не оставиш бакшиш 10.00 лева ?
Лудост е да не опитате кюнефето за десерт,ще загубите много,топи ви се в устата,и то само за 6.00 лв.
Трябва да видите какво означава чиста тоалетна по турски,просто може да ядете вътре без проблем,толкова е чисто.
По шестобалната:
- обстановка - 6 +
- обслужване - 6 +
- Храна - 6 +
Когато в България достигнат до подобни стандарти на обслужване да ми се обадят !
Още снимки тук
Ortakoy/Ортакьой,Истанбул
Ресторанти в Истанбул
В стария Истанбул:
Altin Kupa Restaurant
Yebatan Cad.6,Sultanahmet
Тел:(0212) 5194770
Специалност рибни блюда.Нескъп.
Asitane
Kariye Hotel,Kariye Camii Sok.18
Edirnekapi
Тел:(0212) 5348414
Отоманска кухня в историческа обстановка близо до Карийе Хотел (Kariye Hotel).Скъпо.
Balikci Sabahattin
Cankurtaran,Sultanahmet
Тел:(0212) 4581824
Любимо място за морски дарове от 1927 г.Цените са умерени за готовите менюта,които включват и алкохола.
Cafe du Levant Halat
Rahmi M.Koc Museum
Haskoy Cad.27,Golden Horn
тел:(0212) 2976644
Изискано френско бистро и турско/международно кафене на брега,на територията на Турския индустриален музей.Затворено е в понеделниk.Приемат всички основни кредитни карти.Скъпо.
Daruzziyafe
Sifahane Sok.6
Suleymaniye Complex.Beyazit
Тел:(0212) 5118414
Ресторант в отомански стил,разположен в старите кухни на джамия от 16-ти век,пригоден за обслужване на големи групи хора.Не се сервира алкохол.Умерен.
Doy-Doy
Sifa Hamami Sok.13
Тел:(0212) 5171588
Питателни кебапи,пица,мезета и салати,с голямо разнообразие от вегетариански бляда.Не се приемат кредитни карти.Нескъп.
Firat Restaurant
Cakaktas Sok.11A,Kumkapi
Тел:(0212) 5172308
Един от многото хубави,непретенциозни ресторанти за риба в този район.Нескъп.
Hamdi Et Lokantasi
Tahimis Cad.,Kalcin Sok.17,Eminonu
Тел:(0212) 5280390/5125424
Хубави кебапи.Нескъп.
Havuzlu Restaurant
Gani Celebi Sok.PTT Yani 3,Kapali Carsi
Тел:(0212) 5273346
Най-хубавият от ресторантите в Покрития Пазар,който специализира в кебапи и в много вкусни мезета.Не е скъп.
Konyali
Topkapi Palace
Тел:(0212) 5139696
Известен със своите възхитителни агнешки специалитети и ястия от зеленчуци.Сервират само обед.Умерен.
Olimpiyat 2 Minas Restaurant
Samsa Sok.7,Kumkapi
Тел:(0212) 5172240
Отдавна установен рибен ресторант в живописния арменски квартал на града.Умерен
Pandeli Restaurant
Misir Carsasi,Eminonu
Тел:(0212) 5273909
Сервират отлична риба и месни ястия в историческа обстановка.Умерен.
Rami
Utangac Sok.6,Cankurtaran
Тел:(0212) 5176593
Разположен в стара отоманска къща,където стаите на трите етажа са с антични мебели,а през лятото балконът,който гледа към Синята Джамия,е украсен със запалени свещи.Традиционна,турска,възхитителна на вкус храна.Отворено е от обед до полунощ.Не се приемат кредитни карти.Скъп.
Sarnic Restaurant
Sogukcesme Sok.Sultanahmet
Тел:(0212) 5124291
Турска и континентална кухня в подобно на пещера подземно водохранилище.Скъп.
Информацията е от 2006-2007 г.
Ресторанти в Истанбул
В стария Истанбул:
Altin Kupa Restaurant
Yebatan Cad.6,Sultanahmet
Тел:(0212) 5194770
Специалност рибни блюда.Нескъп.
Asitane
Kariye Hotel,Kariye Camii Sok.18
Edirnekapi
Тел:(0212) 5348414
Отоманска кухня в историческа обстановка близо до Карийе Хотел (Kariye Hotel).Скъпо.
Balikci Sabahattin
Cankurtaran,Sultanahmet
Тел:(0212) 4581824
Любимо място за морски дарове от 1927 г.Цените са умерени за готовите менюта,които включват и алкохола.
Cafe du Levant Halat
Rahmi M.Koc Museum
Haskoy Cad.27,Golden Horn
тел:(0212) 2976644
Изискано френско бистро и турско/международно кафене на брега,на територията на Турския индустриален музей.Затворено е в понеделниk.Приемат всички основни кредитни карти.Скъпо.
Daruzziyafe
Sifahane Sok.6
Suleymaniye Complex.Beyazit
Тел:(0212) 5118414
Ресторант в отомански стил,разположен в старите кухни на джамия от 16-ти век,пригоден за обслужване на големи групи хора.Не се сервира алкохол.Умерен.
Doy-Doy
Sifa Hamami Sok.13
Тел:(0212) 5171588
Питателни кебапи,пица,мезета и салати,с голямо разнообразие от вегетариански бляда.Не се приемат кредитни карти.Нескъп.
Firat Restaurant
Cakaktas Sok.11A,Kumkapi
Тел:(0212) 5172308
Един от многото хубави,непретенциозни ресторанти за риба в този район.Нескъп.
Hamdi Et Lokantasi
Tahimis Cad.,Kalcin Sok.17,Eminonu
Тел:(0212) 5280390/5125424
Хубави кебапи.Нескъп.
Havuzlu Restaurant
Gani Celebi Sok.PTT Yani 3,Kapali Carsi
Тел:(0212) 5273346
Най-хубавият от ресторантите в Покрития Пазар,който специализира в кебапи и в много вкусни мезета.Не е скъп.
Konyali
Topkapi Palace
Тел:(0212) 5139696
Известен със своите възхитителни агнешки специалитети и ястия от зеленчуци.Сервират само обед.Умерен.
Olimpiyat 2 Minas Restaurant
Samsa Sok.7,Kumkapi
Тел:(0212) 5172240
Отдавна установен рибен ресторант в живописния арменски квартал на града.Умерен
Pandeli Restaurant
Misir Carsasi,Eminonu
Тел:(0212) 5273909
Сервират отлична риба и месни ястия в историческа обстановка.Умерен.
Rami
Utangac Sok.6,Cankurtaran
Тел:(0212) 5176593
Разположен в стара отоманска къща,където стаите на трите етажа са с антични мебели,а през лятото балконът,който гледа към Синята Джамия,е украсен със запалени свещи.Традиционна,турска,възхитителна на вкус храна.Отворено е от обед до полунощ.Не се приемат кредитни карти.Скъп.
Sarnic Restaurant
Sogukcesme Sok.Sultanahmet
Тел:(0212) 5124291
Турска и континентална кухня в подобно на пещера подземно водохранилище.Скъп.
Информацията е от 2006-2007 г.
360 градуса Истанбул. Ресторантът
На последния етаж на жилищната сграда "Мисир" на "Истиклал", 360 Градуса е от около две години най-обсъжданото заведение на Истанбул. Държи го южноафриканец – Майк Норман, който освен собственик, е и шеф-готвач. Кухнята е с претенции: ястията варират между модернизирана версия на турските традиционни, до препрочитане на източни рецепти: японски суши, поредица тайландски храни и някои индийски. Но най-забележителната страна на мястото е архитектурата му – както вътрешната, така и екстериорът. Построено на възвишение, то дава панорамна гледка над града, а изгледът към входа на Златния рог е през кръстовете на църквата "Свети Антоний".
Вътрешността на ресторанта е отделена от Истанбул само със стъкло, и светлината и блестящият пейзаж наоколо са направо помитащи – поне за хора, които са чувствителни към хабитата си.
В момента си спомням за две подобни места по света, на които съм попадала и съм имала подобно усещане за простор: кафенето на терасата на Бобур в Париж, и един ултра странен ресторант в някаква ведомствена сграда в Адис Абеба, който беше разположен на едно много тясно балконче, опасващо постройката, но от него се виждаше сигурно в радиус от поне 15 километра. На мен лично подобни места ми напомнят полет със самолет, или по-точно безбрежното небе над облаците.
Входът за ресторанта е от "Истиклал", през един "гранд" вход с висок таван и кристални лампи. Влиза се навътре, докато се стигне асансьора. Докато го чакам, разглеждам едно от забавните хрумвания на ресторанта: 3, 6 и 0, направени от метал, висят в пространството, което се отваря в средата на стълбището. Окачени са 7 етажа нагоре, където вместо покрив, се вижда небето.
Вторник на обяд, в 13 часа, се оказва, че ресторантът все още няма посетители. Времето е невъзможно добро: ярко и топло, на терасата се оказва като за по къси ръкави. За съжаление въпреки това сервират само вътре.
Преглеждам менюто с коктейлите и то е доста забавно – направено е като списание, със снимки и картинки, и като отпечатани по страниците му реклами, които всъщност описват коктейлите ( цените варират между 20 и 25 турски лири, горе-долу 20 до 25 лева). Накрая решавам да пробвам едно от изстудените кафета – със сладолед, което е ок, ама нищо особено.
После все пак сядам вътре за обяд.
Когато си тръгвам час и половина по-късно, то е с чувството, че ще се върна пак ( Така, преди близо 20 години си тръгнах от Ню Йорк, ама и до сега не съм се върнала там :) 360 градуса е от тези места, които няма как да забравиш, така че си струва сметката от 50-тина лева на човек. В крайна сметка храната, която е отлична, се оказа по-евтина в сравнение с коктейлите – най-скъпото ястие беше 31 турски лири (около 31 лева). Не че това е евтино, но за разлика от питиетата не надхвърля цените в най-добрите софийски ресторанти, например.
http://www.bacchus.bg
На последния етаж на жилищната сграда "Мисир" на "Истиклал", 360 Градуса е от около две години най-обсъжданото заведение на Истанбул. Държи го южноафриканец – Майк Норман, който освен собственик, е и шеф-готвач. Кухнята е с претенции: ястията варират между модернизирана версия на турските традиционни, до препрочитане на източни рецепти: японски суши, поредица тайландски храни и някои индийски. Но най-забележителната страна на мястото е архитектурата му – както вътрешната, така и екстериорът. Построено на възвишение, то дава панорамна гледка над града, а изгледът към входа на Златния рог е през кръстовете на църквата "Свети Антоний".
Вътрешността на ресторанта е отделена от Истанбул само със стъкло, и светлината и блестящият пейзаж наоколо са направо помитащи – поне за хора, които са чувствителни към хабитата си.
В момента си спомням за две подобни места по света, на които съм попадала и съм имала подобно усещане за простор: кафенето на терасата на Бобур в Париж, и един ултра странен ресторант в някаква ведомствена сграда в Адис Абеба, който беше разположен на едно много тясно балконче, опасващо постройката, но от него се виждаше сигурно в радиус от поне 15 километра. На мен лично подобни места ми напомнят полет със самолет, или по-точно безбрежното небе над облаците.
Входът за ресторанта е от "Истиклал", през един "гранд" вход с висок таван и кристални лампи. Влиза се навътре, докато се стигне асансьора. Докато го чакам, разглеждам едно от забавните хрумвания на ресторанта: 3, 6 и 0, направени от метал, висят в пространството, което се отваря в средата на стълбището. Окачени са 7 етажа нагоре, където вместо покрив, се вижда небето.
Вторник на обяд, в 13 часа, се оказва, че ресторантът все още няма посетители. Времето е невъзможно добро: ярко и топло, на терасата се оказва като за по къси ръкави. За съжаление въпреки това сервират само вътре.
Преглеждам менюто с коктейлите и то е доста забавно – направено е като списание, със снимки и картинки, и като отпечатани по страниците му реклами, които всъщност описват коктейлите ( цените варират между 20 и 25 турски лири, горе-долу 20 до 25 лева). Накрая решавам да пробвам едно от изстудените кафета – със сладолед, което е ок, ама нищо особено.
После все пак сядам вътре за обяд.
Когато си тръгвам час и половина по-късно, то е с чувството, че ще се върна пак ( Така, преди близо 20 години си тръгнах от Ню Йорк, ама и до сега не съм се върнала там :) 360 градуса е от тези места, които няма как да забравиш, така че си струва сметката от 50-тина лева на човек. В крайна сметка храната, която е отлична, се оказа по-евтина в сравнение с коктейлите – най-скъпото ястие беше 31 турски лири (около 31 лева). Не че това е евтино, но за разлика от питиетата не надхвърля цените в най-добрите софийски ресторанти, например.
http://www.bacchus.bg
Истанбул: На ресторант като на опера
"Микла" на последния етаж на хотел "Мармара", в момента е абсолютният фаворит на ценителите на добрите ресторанти в Истанбул. Два мои опита да го посетя се осуетяват заради променено работно време, и когато най-накрая успявам да вляза през вратата му, трябва да призная, че съм леко раздразнена.
След като прочитам суперлативи за ресторанта на 10 места из големите пътеводители, и намирам и статия за него в Time Out за Истанбул, започвам да подозирам, че неуспехът ми да проникна се дължи на известна арогантност – от тази, която често развиват народните любимци..
Може и така да е, но ми трябват точно около 10 секунди, за да им простя. И това е още без да съм пробвала кухнята.
Ресторантът е почти тъмен – осветлението е със спот-лайтове, като онези, които маркират пътеките в самолетите – колкото да видиш къде стъпваш, и горе-долу – какво ядеш. Усещането е, като че влизаш в салона на операта миг преди представлението да започне. Светлините стават все по-приглушени, оркестърът настройва инструментите си, музиката гръмва. Трябва да кажа, че не се сещам за увертюра, която да съпеничи по грандиозност на Истанбул. Светлини се носят долу под хълма Пера като реки – по булевардите, и отвъд, по Босфора и Златния рог, и на местата, където се пресичат, са като ярки водовъртежи.
Може би защото е рано - "Микла" се води по някаква причина бар, а не ресторант – съм единственият клиент в ресторанта.
Подобно на всички нормални места по света, и тук носят хляб, без да си го поръчал, и да са те попитали колко филийки искаш на цена от 12 стотинки всяка, например. За разлика от останалите ресторанти от подобна класа, обаче, хлябът е прост. На другите места все попадам на сложни вариации, някои от които като че съдържат всичко, останало от хамбарите на Ноевия ковчег: от орехи и стафиди до царевични зрънца. Тук ми носят парче бял и парче черен хляб, и до тях - напълнена пред мен чинийка със зехтин.
Твърди се, че собственикът и главен готвач Мехмет Гюрс избира простите и отлично сготвени храни пред твърде сложните. Не мога да преценя това, докато чета менюто – ястията звучат достатъчно комплицирано и претенциозно. Цените са около два пъти по-високи от тези на други места от подобна класа. В "360" и Leb-i Derya, например, предястията са от порядъка на 15 турски лири ( 15 лева), а основните варират между 20 и 30. Тук предястията са по 22-30, а основните – над 40.
Все пак има нещо в "Микла", някакъв фактор Х, който прави цялата работа да е една крачка преди останалите. Може би тъмнината – ресторантът, оказва се, изобщо не отваря за обяд. Или цените. Но и много от елементите на интериора.
Много странно, в сайта на хотел "Мармара" ресторантът е обявен като "средиземноморски ресторант с ясен акцент върху Истанбул и Скандинавия". Съчетаването на несъчетаемото се корени във факта, че Гюрс е от смесен, турско-финландски произход.
Двете неща, които пробвам: пастет от паламуд с резени цвекло и богато напоени в масло и запържени залци, и сладолед от фурми и бисквити с орехи, идват на минималистични порции, но са отлични. Рецептите са авторски и вкусовете са великолепно съчетани.
Изобщо, след като съм пробвала 20-тина ресторанта през изминалите няколко дни, всичките - препоръчани от някого, май и аз съм изкушена да призная "Микла" за най-добрия. Или най-малкото - най-ефектния сред тях. Е, все пак, няколко направо й дишат във врата... :)
http://www.bacchus.bg
"Микла" на последния етаж на хотел "Мармара", в момента е абсолютният фаворит на ценителите на добрите ресторанти в Истанбул. Два мои опита да го посетя се осуетяват заради променено работно време, и когато най-накрая успявам да вляза през вратата му, трябва да призная, че съм леко раздразнена.
След като прочитам суперлативи за ресторанта на 10 места из големите пътеводители, и намирам и статия за него в Time Out за Истанбул, започвам да подозирам, че неуспехът ми да проникна се дължи на известна арогантност – от тази, която често развиват народните любимци..
Може и така да е, но ми трябват точно около 10 секунди, за да им простя. И това е още без да съм пробвала кухнята.
Ресторантът е почти тъмен – осветлението е със спот-лайтове, като онези, които маркират пътеките в самолетите – колкото да видиш къде стъпваш, и горе-долу – какво ядеш. Усещането е, като че влизаш в салона на операта миг преди представлението да започне. Светлините стават все по-приглушени, оркестърът настройва инструментите си, музиката гръмва. Трябва да кажа, че не се сещам за увертюра, която да съпеничи по грандиозност на Истанбул. Светлини се носят долу под хълма Пера като реки – по булевардите, и отвъд, по Босфора и Златния рог, и на местата, където се пресичат, са като ярки водовъртежи.
Може би защото е рано - "Микла" се води по някаква причина бар, а не ресторант – съм единственият клиент в ресторанта.
Подобно на всички нормални места по света, и тук носят хляб, без да си го поръчал, и да са те попитали колко филийки искаш на цена от 12 стотинки всяка, например. За разлика от останалите ресторанти от подобна класа, обаче, хлябът е прост. На другите места все попадам на сложни вариации, някои от които като че съдържат всичко, останало от хамбарите на Ноевия ковчег: от орехи и стафиди до царевични зрънца. Тук ми носят парче бял и парче черен хляб, и до тях - напълнена пред мен чинийка със зехтин.
Твърди се, че собственикът и главен готвач Мехмет Гюрс избира простите и отлично сготвени храни пред твърде сложните. Не мога да преценя това, докато чета менюто – ястията звучат достатъчно комплицирано и претенциозно. Цените са около два пъти по-високи от тези на други места от подобна класа. В "360" и Leb-i Derya, например, предястията са от порядъка на 15 турски лири ( 15 лева), а основните варират между 20 и 30. Тук предястията са по 22-30, а основните – над 40.
Все пак има нещо в "Микла", някакъв фактор Х, който прави цялата работа да е една крачка преди останалите. Може би тъмнината – ресторантът, оказва се, изобщо не отваря за обяд. Или цените. Но и много от елементите на интериора.
Много странно, в сайта на хотел "Мармара" ресторантът е обявен като "средиземноморски ресторант с ясен акцент върху Истанбул и Скандинавия". Съчетаването на несъчетаемото се корени във факта, че Гюрс е от смесен, турско-финландски произход.
Двете неща, които пробвам: пастет от паламуд с резени цвекло и богато напоени в масло и запържени залци, и сладолед от фурми и бисквити с орехи, идват на минималистични порции, но са отлични. Рецептите са авторски и вкусовете са великолепно съчетани.
Изобщо, след като съм пробвала 20-тина ресторанта през изминалите няколко дни, всичките - препоръчани от някого, май и аз съм изкушена да призная "Микла" за най-добрия. Или най-малкото - най-ефектния сред тях. Е, все пак, няколко направо й дишат във врата... :)
http://www.bacchus.bg
Истанбул от птичи поглед
Пет ресторанта, с които да преоткриете най-близкия до София мегаполис.
От хълмовете по сушата къщи и улици сякаш се стичат към проблясващите води на Босфора.
Гъстият дим от скарите с риба, царевица и кестени по пристанищата се издига нагоре и забулва за малко пъстрия пейзаж - леки, непостоянни облаци, бързо отнасяни от вятъра. Покрай парапетите на моста Галата рибарите са замръзнали като част от декора. Дори не трепват от сирените на преминаващите отдолу кораби - сякаш тяхното мълчание е достатъчно да опази спокойствието на рибите. Освен тях всички други са в движение: фериботи, трамваи, чанти на колелца, лодки, автомобили, мотори, и колички - деветнайсет милиона души се провират между прорязващите небето минарета, камбанарии и кули и пресичат от един континент в друг, като че от "Раковски" до "Патриарха".
В Европа няма по-зрелищен град от Истанбул. Да вечеряш, докато наблюдаваш неговия спектакъл, е нещо като да са ти сервирали в ложата на Метрополитън опера, за представление с главно действащо лице светът.
Гледката към този град отвисоко е омагьосваща. Дори местните хора не са претръпнали към нея и това обяснява увлечението им да откриват ресторанти на места с гарантирана панорама. Такива хедонистични точки за наблюдение вече са пръснати из целия град и са местата, от които човек е най-добре да започне, ако е решил да преоткрива Истанбул. Синята джамия, Света София, цистерните, Египетския пазар - всички класически забележителности са си там, само че животът се върти другаде.
Напоследък - около хълма Пера. Едно от големите предимства на тази модерна сега част на града е извисяването й над най-драматичната част от истанбулския пейзаж - мястото, където Златният рог се влива в Босфора. Много от добрите ресторанти са в Пера и поне три от тях се възползват от панорамата, която някогашният християнски квартал им осигурява: 360, "Леб-и-дерия" и "Микла".
Пера и в миналото е бил един от най-интересните райони на града - тук са най-старите хотели, включително строеният като крайна спирка за Ориент Експрес "Пера палас", с митичния си "Мата Хари бар", и "Бююк Лондра", "Големият Лондон". Елегантните им постройки са сред добрите образци в стил рококо, в който е застроен целият хълм над Галата.
Сред тях "Микла", в модерната сграда на хотел "Мармарис", е добре открояващо се изключение. Входът е през затъмненото, театрално фоайе на хотела. Натискаш най-горното копче в модерните асансьори и се озоваваш в малкото антре на етажа, на който е разположен само ресторантът. То е заето с фейс контрола и със стотици бутилки вина, наредени по рафтове зад стъклената преграда към заведението.
До момента, в който пресечеш прозрачната врата, нещата са просто шик. Първите крачки в залата са... добре, вцепеняващи. Салонът отвъд прозрачната врата е въздушна версия на басейн "инфинити" - пространството вътре се слива с това навън. Залата е почти тъмна, осветена само от спотлайтове, и човек има усещането, че виси във въздуха над водовъртежа от светлини Истанбул. За да е пълна илюзията, лампите вътре не осветяват пода, а само масите - ако си достатъчно нисичък и краката ти висят от стола, се чувстваш като в люлка над бездната. Нещо като вечеря на виенско колело.
Този ресторант с интериор като от научно-фантастичен филм е създаден от турчина с финландски произход Мехмед Гюрс и в момента е считан за най-доброто място за haute cuisine в Истанбул. Съчетанието от помитащ интериор/екстериор с претенция за отлична кухня е много смел ход: малко неща са в състояние да впечатлят човек, докато седи на една от масите в "Микла".
Все пак Мехмет Гюрс е намерил начин да направи впечатление и с това, което сервира в чиниите. Декларираната му концепция е проста, но добре приготвена храна. И тя е следвана, но само донякъде.
Основният елемент, по който това личи, е хлябът: вместо популярните в подобни истанбулски ресторанти ефектни питки с всичко от царевица до просо за папагали, тук сервират по парче бял и парче черен хляб с чинийка налят пред теб зехтин. И дотук с простотата - ако тя изобщо се явява нататък, то е единствено като елемент на презентацията.
Предястията, вариращи между 14 и 30 турски лири (съотношението на турската лира с лева е почти 1:1), идват в добре премислена колекция от преработени национални вкусове. Един от запомнящите се са хрупкавите хлебчета с хамсия - авторска интерпретация на обичаната черноморска риба. Друго е пастетът от задушена скумрия - изключително нежен, сервиран с просветващи на светлината резени цвекло и минималистична гарнитура от лук и копър и с фин яйчен сос. Идва и с малки триъгълничета запържен в масло, хрупкав хляб - обсесията по отношение на маслото е един от крайно вредните и крайно приятни моменти в турската кухня.
Основните ястия, от 40 лири нагоре, издават същия почерк: преработени в крехко и фино съвършенство, без кой знае какви претенции в представянето, традиционни храни. Препратка към вечната номадска пъстърма например е сушеното телешко, сервирано на тънки резени и поддържано сочно с едва забележим като структура и вкус глазура.
Десертите: сладоледи с босилек, фурми и особено симпатичната версия на dog-eat-dog - трюфели с трюфели, са достоен завършек на всяка вечеря, включително на дегустационното меню за 110 лири.
Винената листа, в която особено централно място заемат калифорнийските вина, е разлиствана от сомелиер и трябва да се отбележи, че той далеч не препоръчва само най-скъпите вина, а и съветите му са достатъчно дискретни човек да не се чувства задължен да ги последва.
Изобщо, ако има кулинарна кулминация във висините на Истанбул, тя е в "Микла" - и в преносния смисъл, и съвсем буквално - ресторантът е на последния етаж на най-високата сграда на самия връх на хълма Пера.
Оттам кратко спускане до пешеходната "Истиклял" води до стария хотел "Ричмънд", срещу великолепното стогодишно ар нуво кафене "Маркиз". Това е все така меланхоличната бел епок част на Истанбул, която доскоро беше като някаква метафора на западноевропейския декаданс - докато неотдавна не реставрираха повечето от постройките.
На върха на "Ричмонд" е още един отличен ресторант с гледка,
"Леб-и-дериа"
С широките си панорамни прозорци, обърнати към Босфора, с белите си платнища на тавана и с редицата си огледала на вътрешната стена той прилича повече на кораб, отколкото на скачена със земята конструкция. Усещането за плаване май обединява ресторантите с подобна локация в града.
Светлият интериор и изключително приятното обслужване правят ресторанта доста популярно място дори по обяд - особено в сезони с недостиг на светлина.
Главен готвач тук е Юзхан Шиветоглу, още една кулинарна икона на Истанбул. Славата му тръгва от първия ресторант с това име, който е в една от съседните преки. Този на последния етаж на "Ричмънд" е сравнително нов - открит е преди година. Храната тук е близо два пъти по-евтина, отколкото в "Микла", и макар да е половин степен по-надолу в класата си, е отлична и с премислено представяне.
Като цяло менюто изглежда съставено от леки храни - птичи меса и морски продукти, приготвени с авторски почерк.
Предястията (между 6 и 10 лири) включват отлична крем-супа от броколи с филирани бадеми и чушков сос, маринован лаврак с овкусена с трюфел тапенада и пресен босилек - не повече от десетина еклектични, но интересни предложения. Подобна е ситуацията и с краткия списък от ризото и паста - шест ястия, сред които ризото със скариди, тиква и мента.
Основните ястия (между 20 и 30 лири) са в същия дух, но има и няколко реплики към местната хранителна култура във вид на Босфора кебап (един шиш от агнешка кайма и един - от парченца телешко, поднесени с млечна салата, люто песто от орехи, лук и червен пипер)..
Що се отнася до цените, "Леб-и-дерия" е едно от онези места, които затвърждават един куриозен факт: да ядеш в "скъп" ресторант в Истанбул не излиза повече, отколкото да седнеш в някоя от турските механи. Макар и мимикрирали като евтини и автентични, тези заведения често си играят с цените, докато ресторанти от класата на "Микла" или "Леб-и-дерия" никога не биха си го позволили.
От "Ричмънд" по "Истиклял" се подминава набутаната в един безистен църква "Свети Антоний" и точно след нея е входът за друг култов bar&diner на съвременен Истанбул -
"360"
Както се разбира от името му, той предлага пълна панорама над града - в затворен кръг, от пентхаус пространството на последния етаж на постройка от ХІХ век. Анонсът за ресторанта на партера вече си е обещание: в пространството между завъртащите се стълби е спуснат от самия таван на осми етаж надпис - "360".
На върха ако гледката сериозно оспорва първенството на тази в "Микла", то е заради предния план - кулите на "Свети Антоний", отвъд които се разкрива фантастичен изглед към входа на Златния рог и отвъд, към Султанахмед и Мраморно море.
"360" също е елегантно място, но е по-фънки в сравнение с "Микла" и "Леб-и-дерия". Вечерите служи повече като бар, с джаз на живо в сряда и четвъртък. Направен е от южноафриканеца Майк Норман, който често сменя менюто в ресторанта, но задържа принципа му - еклектика и модернизирани с помощта на външния поглед традиционни турски храни.
Ако менюто с питиетата е с дебелината и оформлението на списание, това с храните е самата простота: една страница предястия, и една - основни. Храната е с претенции за авторска, добре приготвена и със семпла, но премислена презентация.
Предястията, които са между 10 и 15 лири, включват няколко менюта суши, хрупкави банички от различни краища на света, четири салати, сред които Цезар и фалафел, и изобщо - фюжън до дупка. Едно от любопитните е пълнени цветове от тиквички: оризовата плънка, подправена със стафиди, канела и кедрови ядки, и особено - млечната подложка носят от най-добрите и класически турски вкусове и аромати, разнообразени с освежаващо съвременно представяне.
Подобни предложения има и сред основните ястия (между 20 и 30 лири), доминирани от slow food специалитети - такъв е например стилизираният искендер кебап. Традиционният е от парчета агнешко или телешко дюнер месо, сервирано на тънки резени върху подложка от парчета турска питка, пиде и облени с разтопено масло и кисело мляко. Той е много вкусен, само че сервиран в чинията напомня нещо, което веднъж вече е ядено. Този в "360" съчетава същите съставки (с добавена панирана чушка от сорта, известен в България като "кози рога"), но видът му е драматично подобрен.
По "Истиклял" обратно към Галата, срещу средновековната геунезка кула, строена като част от укреплението на града, е един от най-известните стари хотели в града,
"Анемон"
Ресторантът на последния му етаж е още едно място със забележителни гледки - освен към вътрешността на Златния рог и към оживеното движение на корабите по него той дава поглед, при това в много близък план, към Галата - кулата е на не повече от 30 метра от прозорците на ресторанта.
Що се отнася до храната, заведението няма класата и модерността на предходните три. Все пак и тук менюто е с претенция и е фюжън. Например сред предложенията са пиле териаки с жасминов пилаф; козе сирене, запечено с кафява захар; сьомга, приготвена в лозови листа.
Предястията са по 14-15 лири, а основните варират между 25 и 35. Ресторантът има нещо от атмосферата на "Балкантурист" - създава смътното усещане, че разчита не на качеството на обслужването, кулинарното преживяване или на доброто съотношение цена - качество, а на ефектното си място. Трябва да се признае, че подобна политика е обяснима - панорамата действително е сред най-добрите и разпознаваеми в Истанбул.
Макар че днес изглежда така естествено сраснала се с градската култура, тенденцията да се правят заведения на последните етажи на високи постройки не е толкова стара, тя датира едва от две-три години. Неин откривател и първообраз сред модерните заведения е
"Пети етаж", 5.KAT
Встрани от хълма Пера, той е на запад от площад "Таксим".
Трудно откриваем, с едва различима табела в една от страничните улички, ресторантът е култово място за мнозина любители на нощния живот и на сладостния брънч в Истанбул от години. Фюжън кухня, възродения и обогатения хипи-стил от 60-те години на миналия век: завеси от мъниста, кадифени драперии с панделки, огледала и еклектика и, да, отново, добра гледка към Босфора - това място е първоизточник на много от идеите, които са доразвити от по-новите и луксозни ресторанти в района на "Пера".
Менюто и тук е изградено от модернизирани турски ястия и много чуждестранно влияние. След пастата и пиците, които от мода са преминали в класика, новата обсесия е кухнята на Югоизточна Азия. Почти всички топ заведения в Истанбул, освен ако не са специализирани, имат поне няколко тайландски предложения. Тук освен пилешкото в сос от стриди в тайландски стил и телешкото по китайски има лаврак "по бурмански", със сос от лимонова трева (цените на предястията варират между 9 и 18 лири, на основните ястия - от 19 до 35 лири).
За автентичност на тези храни е трудно да става дума, по-скоро това са рецепти, вдъхновени от ароматите и вкусовете на Индокитай. Една от класиките тук си остава турската версия на миш-маш - яйца със зеленчуци, люта наденица и турски люти пиперки.
"Пети етаж" е и едно от малкото места в Истанбул, където се предлага свинско месо.
Тези пет ресторанта не са единствените, които съчетават добра кухня с добра гледка в Истанбул. От Султанахмед до Ортакьой и Нишанташъ, такива започват да се отварят все повече.
Докато не подозира за съществуването им, човек може да крачи достатъчно щастлив по улиците на града сред колички със симид, обелени нарове, пресни краставички или тулумби, сред димящите зад стъклените витрини ястия и стичащия се по сладкишите мед.
Едничко посещение на подобно място обаче разкрива един нов Истанбул. По чудесен, почти приказен начин той се наслагва върху стария, добавя към пъстротата много въздух, светлина и синева, и води до едно: пристрастяване.
http://www.bacchus.bg
От хълмовете по сушата къщи и улици сякаш се стичат към проблясващите води на Босфора.
Гъстият дим от скарите с риба, царевица и кестени по пристанищата се издига нагоре и забулва за малко пъстрия пейзаж - леки, непостоянни облаци, бързо отнасяни от вятъра. Покрай парапетите на моста Галата рибарите са замръзнали като част от декора. Дори не трепват от сирените на преминаващите отдолу кораби - сякаш тяхното мълчание е достатъчно да опази спокойствието на рибите. Освен тях всички други са в движение: фериботи, трамваи, чанти на колелца, лодки, автомобили, мотори, и колички - деветнайсет милиона души се провират между прорязващите небето минарета, камбанарии и кули и пресичат от един континент в друг, като че от "Раковски" до "Патриарха".
В Европа няма по-зрелищен град от Истанбул. Да вечеряш, докато наблюдаваш неговия спектакъл, е нещо като да са ти сервирали в ложата на Метрополитън опера, за представление с главно действащо лице светът.
Гледката към този град отвисоко е омагьосваща. Дори местните хора не са претръпнали към нея и това обяснява увлечението им да откриват ресторанти на места с гарантирана панорама. Такива хедонистични точки за наблюдение вече са пръснати из целия град и са местата, от които човек е най-добре да започне, ако е решил да преоткрива Истанбул. Синята джамия, Света София, цистерните, Египетския пазар - всички класически забележителности са си там, само че животът се върти другаде.
Напоследък - около хълма Пера. Едно от големите предимства на тази модерна сега част на града е извисяването й над най-драматичната част от истанбулския пейзаж - мястото, където Златният рог се влива в Босфора. Много от добрите ресторанти са в Пера и поне три от тях се възползват от панорамата, която някогашният християнски квартал им осигурява: 360, "Леб-и-дерия" и "Микла".
Пера и в миналото е бил един от най-интересните райони на града - тук са най-старите хотели, включително строеният като крайна спирка за Ориент Експрес "Пера палас", с митичния си "Мата Хари бар", и "Бююк Лондра", "Големият Лондон". Елегантните им постройки са сред добрите образци в стил рококо, в който е застроен целият хълм над Галата.
Сред тях "Микла", в модерната сграда на хотел "Мармарис", е добре открояващо се изключение. Входът е през затъмненото, театрално фоайе на хотела. Натискаш най-горното копче в модерните асансьори и се озоваваш в малкото антре на етажа, на който е разположен само ресторантът. То е заето с фейс контрола и със стотици бутилки вина, наредени по рафтове зад стъклената преграда към заведението.
До момента, в който пресечеш прозрачната врата, нещата са просто шик. Първите крачки в залата са... добре, вцепеняващи. Салонът отвъд прозрачната врата е въздушна версия на басейн "инфинити" - пространството вътре се слива с това навън. Залата е почти тъмна, осветена само от спотлайтове, и човек има усещането, че виси във въздуха над водовъртежа от светлини Истанбул. За да е пълна илюзията, лампите вътре не осветяват пода, а само масите - ако си достатъчно нисичък и краката ти висят от стола, се чувстваш като в люлка над бездната. Нещо като вечеря на виенско колело.
Този ресторант с интериор като от научно-фантастичен филм е създаден от турчина с финландски произход Мехмед Гюрс и в момента е считан за най-доброто място за haute cuisine в Истанбул. Съчетанието от помитащ интериор/екстериор с претенция за отлична кухня е много смел ход: малко неща са в състояние да впечатлят човек, докато седи на една от масите в "Микла".
Все пак Мехмет Гюрс е намерил начин да направи впечатление и с това, което сервира в чиниите. Декларираната му концепция е проста, но добре приготвена храна. И тя е следвана, но само донякъде.
Основният елемент, по който това личи, е хлябът: вместо популярните в подобни истанбулски ресторанти ефектни питки с всичко от царевица до просо за папагали, тук сервират по парче бял и парче черен хляб с чинийка налят пред теб зехтин. И дотук с простотата - ако тя изобщо се явява нататък, то е единствено като елемент на презентацията.
Предястията, вариращи между 14 и 30 турски лири (съотношението на турската лира с лева е почти 1:1), идват в добре премислена колекция от преработени национални вкусове. Един от запомнящите се са хрупкавите хлебчета с хамсия - авторска интерпретация на обичаната черноморска риба. Друго е пастетът от задушена скумрия - изключително нежен, сервиран с просветващи на светлината резени цвекло и минималистична гарнитура от лук и копър и с фин яйчен сос. Идва и с малки триъгълничета запържен в масло, хрупкав хляб - обсесията по отношение на маслото е един от крайно вредните и крайно приятни моменти в турската кухня.
Основните ястия, от 40 лири нагоре, издават същия почерк: преработени в крехко и фино съвършенство, без кой знае какви претенции в представянето, традиционни храни. Препратка към вечната номадска пъстърма например е сушеното телешко, сервирано на тънки резени и поддържано сочно с едва забележим като структура и вкус глазура.
Десертите: сладоледи с босилек, фурми и особено симпатичната версия на dog-eat-dog - трюфели с трюфели, са достоен завършек на всяка вечеря, включително на дегустационното меню за 110 лири.
Винената листа, в която особено централно място заемат калифорнийските вина, е разлиствана от сомелиер и трябва да се отбележи, че той далеч не препоръчва само най-скъпите вина, а и съветите му са достатъчно дискретни човек да не се чувства задължен да ги последва.
Изобщо, ако има кулинарна кулминация във висините на Истанбул, тя е в "Микла" - и в преносния смисъл, и съвсем буквално - ресторантът е на последния етаж на най-високата сграда на самия връх на хълма Пера.
Оттам кратко спускане до пешеходната "Истиклял" води до стария хотел "Ричмънд", срещу великолепното стогодишно ар нуво кафене "Маркиз". Това е все така меланхоличната бел епок част на Истанбул, която доскоро беше като някаква метафора на западноевропейския декаданс - докато неотдавна не реставрираха повечето от постройките.
На върха на "Ричмонд" е още един отличен ресторант с гледка,
"Леб-и-дериа"
С широките си панорамни прозорци, обърнати към Босфора, с белите си платнища на тавана и с редицата си огледала на вътрешната стена той прилича повече на кораб, отколкото на скачена със земята конструкция. Усещането за плаване май обединява ресторантите с подобна локация в града.
Светлият интериор и изключително приятното обслужване правят ресторанта доста популярно място дори по обяд - особено в сезони с недостиг на светлина.
Главен готвач тук е Юзхан Шиветоглу, още една кулинарна икона на Истанбул. Славата му тръгва от първия ресторант с това име, който е в една от съседните преки. Този на последния етаж на "Ричмънд" е сравнително нов - открит е преди година. Храната тук е близо два пъти по-евтина, отколкото в "Микла", и макар да е половин степен по-надолу в класата си, е отлична и с премислено представяне.
Като цяло менюто изглежда съставено от леки храни - птичи меса и морски продукти, приготвени с авторски почерк.
Предястията (между 6 и 10 лири) включват отлична крем-супа от броколи с филирани бадеми и чушков сос, маринован лаврак с овкусена с трюфел тапенада и пресен босилек - не повече от десетина еклектични, но интересни предложения. Подобна е ситуацията и с краткия списък от ризото и паста - шест ястия, сред които ризото със скариди, тиква и мента.
Основните ястия (между 20 и 30 лири) са в същия дух, но има и няколко реплики към местната хранителна култура във вид на Босфора кебап (един шиш от агнешка кайма и един - от парченца телешко, поднесени с млечна салата, люто песто от орехи, лук и червен пипер)..
Що се отнася до цените, "Леб-и-дерия" е едно от онези места, които затвърждават един куриозен факт: да ядеш в "скъп" ресторант в Истанбул не излиза повече, отколкото да седнеш в някоя от турските механи. Макар и мимикрирали като евтини и автентични, тези заведения често си играят с цените, докато ресторанти от класата на "Микла" или "Леб-и-дерия" никога не биха си го позволили.
От "Ричмънд" по "Истиклял" се подминава набутаната в един безистен църква "Свети Антоний" и точно след нея е входът за друг култов bar&diner на съвременен Истанбул -
"360"
Както се разбира от името му, той предлага пълна панорама над града - в затворен кръг, от пентхаус пространството на последния етаж на постройка от ХІХ век. Анонсът за ресторанта на партера вече си е обещание: в пространството между завъртащите се стълби е спуснат от самия таван на осми етаж надпис - "360".
На върха ако гледката сериозно оспорва първенството на тази в "Микла", то е заради предния план - кулите на "Свети Антоний", отвъд които се разкрива фантастичен изглед към входа на Златния рог и отвъд, към Султанахмед и Мраморно море.
"360" също е елегантно място, но е по-фънки в сравнение с "Микла" и "Леб-и-дерия". Вечерите служи повече като бар, с джаз на живо в сряда и четвъртък. Направен е от южноафриканеца Майк Норман, който често сменя менюто в ресторанта, но задържа принципа му - еклектика и модернизирани с помощта на външния поглед традиционни турски храни.
Ако менюто с питиетата е с дебелината и оформлението на списание, това с храните е самата простота: една страница предястия, и една - основни. Храната е с претенции за авторска, добре приготвена и със семпла, но премислена презентация.
Предястията, които са между 10 и 15 лири, включват няколко менюта суши, хрупкави банички от различни краища на света, четири салати, сред които Цезар и фалафел, и изобщо - фюжън до дупка. Едно от любопитните е пълнени цветове от тиквички: оризовата плънка, подправена със стафиди, канела и кедрови ядки, и особено - млечната подложка носят от най-добрите и класически турски вкусове и аромати, разнообразени с освежаващо съвременно представяне.
Подобни предложения има и сред основните ястия (между 20 и 30 лири), доминирани от slow food специалитети - такъв е например стилизираният искендер кебап. Традиционният е от парчета агнешко или телешко дюнер месо, сервирано на тънки резени върху подложка от парчета турска питка, пиде и облени с разтопено масло и кисело мляко. Той е много вкусен, само че сервиран в чинията напомня нещо, което веднъж вече е ядено. Този в "360" съчетава същите съставки (с добавена панирана чушка от сорта, известен в България като "кози рога"), но видът му е драматично подобрен.
По "Истиклял" обратно към Галата, срещу средновековната геунезка кула, строена като част от укреплението на града, е един от най-известните стари хотели в града,
"Анемон"
Ресторантът на последния му етаж е още едно място със забележителни гледки - освен към вътрешността на Златния рог и към оживеното движение на корабите по него той дава поглед, при това в много близък план, към Галата - кулата е на не повече от 30 метра от прозорците на ресторанта.
Що се отнася до храната, заведението няма класата и модерността на предходните три. Все пак и тук менюто е с претенция и е фюжън. Например сред предложенията са пиле териаки с жасминов пилаф; козе сирене, запечено с кафява захар; сьомга, приготвена в лозови листа.
Предястията са по 14-15 лири, а основните варират между 25 и 35. Ресторантът има нещо от атмосферата на "Балкантурист" - създава смътното усещане, че разчита не на качеството на обслужването, кулинарното преживяване или на доброто съотношение цена - качество, а на ефектното си място. Трябва да се признае, че подобна политика е обяснима - панорамата действително е сред най-добрите и разпознаваеми в Истанбул.
Макар че днес изглежда така естествено сраснала се с градската култура, тенденцията да се правят заведения на последните етажи на високи постройки не е толкова стара, тя датира едва от две-три години. Неин откривател и първообраз сред модерните заведения е
"Пети етаж", 5.KAT
Встрани от хълма Пера, той е на запад от площад "Таксим".
Трудно откриваем, с едва различима табела в една от страничните улички, ресторантът е култово място за мнозина любители на нощния живот и на сладостния брънч в Истанбул от години. Фюжън кухня, възродения и обогатения хипи-стил от 60-те години на миналия век: завеси от мъниста, кадифени драперии с панделки, огледала и еклектика и, да, отново, добра гледка към Босфора - това място е първоизточник на много от идеите, които са доразвити от по-новите и луксозни ресторанти в района на "Пера".
Менюто и тук е изградено от модернизирани турски ястия и много чуждестранно влияние. След пастата и пиците, които от мода са преминали в класика, новата обсесия е кухнята на Югоизточна Азия. Почти всички топ заведения в Истанбул, освен ако не са специализирани, имат поне няколко тайландски предложения. Тук освен пилешкото в сос от стриди в тайландски стил и телешкото по китайски има лаврак "по бурмански", със сос от лимонова трева (цените на предястията варират между 9 и 18 лири, на основните ястия - от 19 до 35 лири).
За автентичност на тези храни е трудно да става дума, по-скоро това са рецепти, вдъхновени от ароматите и вкусовете на Индокитай. Една от класиките тук си остава турската версия на миш-маш - яйца със зеленчуци, люта наденица и турски люти пиперки.
"Пети етаж" е и едно от малкото места в Истанбул, където се предлага свинско месо.
Тези пет ресторанта не са единствените, които съчетават добра кухня с добра гледка в Истанбул. От Султанахмед до Ортакьой и Нишанташъ, такива започват да се отварят все повече.
Докато не подозира за съществуването им, човек може да крачи достатъчно щастлив по улиците на града сред колички със симид, обелени нарове, пресни краставички или тулумби, сред димящите зад стъклените витрини ястия и стичащия се по сладкишите мед.
Едничко посещение на подобно място обаче разкрива един нов Истанбул. По чудесен, почти приказен начин той се наслагва върху стария, добавя към пъстротата много въздух, светлина и синева, и води до едно: пристрастяване.
http://www.bacchus.bg
Mikla
The Marmara Pera
Mesrutiyet Caddesi 15
Beyoglu
0212 293 5656
www.istanbulyi.com
5.Kat
Soğancı Sokak 7
Cihangir
0212 293 3774
www.5kat.com
Leb-i derya
Kumbaracı yokuşu 57/6
Tünel, Beyoğlu
0212 293 4989
www.lebiderya.com
360
Istiklal Caddesi 311
Misir Apt
Beyoglu
0212 251 1042
www.360istanbul.com
Anemon
Bereketzade Mahallesi Büyükhendek Caddesi Kuledibi
(Площада на кулата Галата)
0212 293 2343
www.anemonhotels.com
The Marmara Pera
Mesrutiyet Caddesi 15
Beyoglu
0212 293 5656
www.istanbulyi.com
5.Kat
Soğancı Sokak 7
Cihangir
0212 293 3774
www.5kat.com
Leb-i derya
Kumbaracı yokuşu 57/6
Tünel, Beyoğlu
0212 293 4989
www.lebiderya.com
360
Istiklal Caddesi 311
Misir Apt
Beyoglu
0212 251 1042
www.360istanbul.com
Anemon
Bereketzade Mahallesi Büyükhendek Caddesi Kuledibi
(Площада на кулата Галата)
0212 293 2343
www.anemonhotels.com
ЗАПОВЯДАЙТЕ В РЕСТОРАНТ "БРАЗИЛИЯ"
"Има неща в битието на човека, които си оставан незаменими.Едно от тях е вкуса на ориенталската кухня".Това са думи на английски лорд, вкусил ястията на ориента.Днес обаче няма защо да пътувате чак до Ориента, за да опитате от това пищно удоволствие . Собственикът на ресторант"Бразилия" Иляс Кавуранлар от 10 години е в ресторантъорския бизнес в Пловдив.Той съвсем не е лаик в тази област, професията се предава по наследство. Той ще ви изненада и очарова с гостоприемство и невероятни ястия. Заповядайте при нас един път, за да ни станете наши редовни и почитани клиенти.Всеки който е дошъл тук е чорбаджия,а ние сме, за да му служим.
"Има неща в битието на човека, които си оставан незаменими.Едно от тях е вкуса на ориенталската кухня".Това са думи на английски лорд, вкусил ястията на ориента.Днес обаче няма защо да пътувате чак до Ориента, за да опитате от това пищно удоволствие . Собственикът на ресторант"Бразилия" Иляс Кавуранлар от 10 години е в ресторантъорския бизнес в Пловдив.Той съвсем не е лаик в тази област, професията се предава по наследство. Той ще ви изненада и очарова с гостоприемство и невероятни ястия. Заповядайте при нас един път, за да ни станете наши редовни и почитани клиенти.Всеки който е дошъл тук е чорбаджия,а ние сме, за да му служим.
Освен вкусната храна ние предлагаме чиста, уютна обстановка, с ненатрапващ се традиционен колорит и дух, сред която с удоволствие да се прекарат няколко часа с роднини, приятели или бизнес партньори.Ресторанта разполага с две зали с по 65 места на две нива.
http://braziliya.net
http://braziliya.net
"Истанбул"
Кемпински Хотел Зографски
Този забележителен с кухнята си ресторант се възползва като че най-пълноценно от откритите пространства около Кемпински-Зографски, на чийто партерен етаж се намира. Димитър Клаклов, който управлява кухнята, е един от талантливите и амбициозни млади готвачи и е с много опит в няколко течения на ориенталската кухня. През лятото забележителна вечеря в ресторанта му може да има още по-забележителен финал: черен турски чай и наргиле със сладък тютюн в топлия мрак на градината.
Кемпински Хотел Зографски
Този забележителен с кухнята си ресторант се възползва като че най-пълноценно от откритите пространства около Кемпински-Зографски, на чийто партерен етаж се намира. Димитър Клаклов, който управлява кухнята, е един от талантливите и амбициозни млади готвачи и е с много опит в няколко течения на ориенталската кухня. През лятото забележителна вечеря в ресторанта му може да има още по-забележителен финал: черен турски чай и наргиле със сладък тютюн в топлия мрак на градината.
Ресторант Истанбул
Автентичен ориенталски ресторант отвори врати в столичния „Кемпински Хотел Зографски”. В петзвездния ресторант „Истанбул” турският майстор-готвач Абидин Джошкун приготвя пред клиента, а професионален персонал сервира по атрактивен начин кулинарни изкушения от ливанската и турската кухня.
Адрес: София Кемпински Хотел Зографски Телефони за поръчка: 02/9625341, 0884888484
Автентичен ориенталски ресторант отвори врати в столичния „Кемпински Хотел Зографски”. В петзвездния ресторант „Истанбул” турският майстор-готвач Абидин Джошкун приготвя пред клиента, а професионален персонал сервира по атрактивен начин кулинарни изкушения от ливанската и турската кухня.
Адрес: София Кемпински Хотел Зографски Телефони за поръчка: 02/9625341, 0884888484
Град: София
Адрес: Кемпински Хотел Зографски
Работно време:
Понеделник - Неделя: 11:00-23:30
Телефон: 029625341; 0884888484
Email: [email protected]
URL: www.istanbul.bg
Категории: Заведения, Ресторант
ОписаниеВ петзвездния РЕСТОРАНТ ИСТАНБУЛ турският майстор-готвач Абидин Джошкун приготвя пред клиента, а професионален персонал сервира по атрактивен начин кулинарни изкушения от ливанската и турската кухня.
Мистика, екзотика, неподозирани наслади и приятни вълнения. Учудващо е колко много различни нюанси крие в себе си думата Ориент. Слава Богу за ценителите на истинските удоволствия в столицата изборът не е вече толкова труден. РЕСТОРАНТ ИСТАНБУЛ наскоро отвори врати в елитния Кемпински Хотел Зогравски. В него ароматните ястия на турската и ливанската кухня, разнообразните салати и десерти могат да изкушат и най-големия пуритан, а допирът с културата на Леванта се допълва от автентичните носии, наргилета и оръжия. Всяка вечер от 21:30 до 23:30 часа гостите на заведението могат да се насладят и на специална танцово-музикална програма. Аферим!
Адрес: Кемпински Хотел Зографски
Работно време:
Понеделник - Неделя: 11:00-23:30
Телефон: 029625341; 0884888484
Email: [email protected]
URL: www.istanbul.bg
Категории: Заведения, Ресторант
ОписаниеВ петзвездния РЕСТОРАНТ ИСТАНБУЛ турският майстор-готвач Абидин Джошкун приготвя пред клиента, а професионален персонал сервира по атрактивен начин кулинарни изкушения от ливанската и турската кухня.
Мистика, екзотика, неподозирани наслади и приятни вълнения. Учудващо е колко много различни нюанси крие в себе си думата Ориент. Слава Богу за ценителите на истинските удоволствия в столицата изборът не е вече толкова труден. РЕСТОРАНТ ИСТАНБУЛ наскоро отвори врати в елитния Кемпински Хотел Зогравски. В него ароматните ястия на турската и ливанската кухня, разнообразните салати и десерти могат да изкушат и най-големия пуритан, а допирът с културата на Леванта се допълва от автентичните носии, наргилета и оръжия. Всяка вечер от 21:30 до 23:30 часа гостите на заведението могат да се насладят и на специална танцово-музикална програма. Аферим!
Pearl of Istanbul
Почти успешен ориенталски опит с много лют червен пипер
Pearl of Istanbul
ул. "Уилям Гладстон" 40
02 980 65 18
Появи се без много шум на две крачки от булевард "Витоша" и ако не бяха прозорците, издадени над тротoара, едва ли щяхме да го забележим. Влизаме в една дъждовна вечер с желание да се пренесем за кратко на брега на Босфора и опитът е почти успешен.
Ненатрапчивата турска музика и модерният интериор действат предразполагащо. Лъчезарният сервитьор се появява веднага с менюто, което е стегнато и съдържателно - никакъв алкохол, няколко салати, основни ястия с преобладаващи вариации на кебап от агнешко, телешко и пилешко месо. Изборът от напитки все пак излиза от рамките на написаното, така че поръчваме бира "Ефес" (3 лв. за 330 мл).
Докато размишляваме върху продължението на вечерята, установяваме, че няма ясно разграничени маси за пушачи и непушачи. Единственото обяснение на сервитьора е, че вече минава осем часът, каквото и да значи това.
Спираме се на "Чобан салата" (2.50 лв.) и "Адана кебап", към които вземаме и порция "Лаваш", заедно с кадаиф и чай за десерт. Чакането продължава сравнително кратко и първо пристигат лавашът и салатата. Малката порция в плоската чиния е с грижливо нарязани на ръка домати, краставици, зелена чушка, лук и магданоз, полети обилно с лимон, зехтин и лют червен пипер. Лавашът от своя страна е сравнително твърд и някои парчета не са точно с дъха, който харесваме. Докато бавно отдаваме дължимото на салатата, за което заслугата е основно на пипера, сервитьорът се присъединява към компанията на съседната маса и за дълго забравя за присъствието ни.
Вече привършваме, когато се появява и основната част от поръчката. Извън Турция "Адана кебап" (8.90 лв.) е значително по-известен от курорта, чието име носи. Днес той е нещо като национален хранителен патент с географска значимост. В оригинала се приготвя от смляно агнешко, смесено с мазнина от агнешка опашка, и според каноните на рецептата месото трябва да е нарязано на ръка, но това определено не е нашият случай. От подправките трябва да има само сол и червен пипер, а последният тук щедро компенсира всички останали отклонения. Месото се оформя като дълго кебапче и се пече на шиш върху горещи въглени. Съдържанието на чинията пред нас може и да не е приготвено по всички канони, но на вкус е постигнат задоволителен компромис, ако не броим чудовищното количество лют пипер, което дори оризът и зеленчуците от гарнитурата не успяват да приглушат.
Накрая пред нас се появяват чаят (1 лв.) и десертът – скромна порция кадаиф (3.50 лв.). Докато чаят е приготвен според всички правила на изкуството на съседите и наситеният му вкус неутрализира някои недоразумения преди него, то кадаифът няма нищо общо с това, което очакваме. Така си тръгваме с лека носталгия по онзи, който ни се случи да опитаме през лятото в едно малко кафене в Измир – ароматен, добре изпечен до кафяво, подсушен от излишния сироп и захар.
http://www.capital.bg
Почти успешен ориенталски опит с много лют червен пипер
Pearl of Istanbul
ул. "Уилям Гладстон" 40
02 980 65 18
Появи се без много шум на две крачки от булевард "Витоша" и ако не бяха прозорците, издадени над тротoара, едва ли щяхме да го забележим. Влизаме в една дъждовна вечер с желание да се пренесем за кратко на брега на Босфора и опитът е почти успешен.
Ненатрапчивата турска музика и модерният интериор действат предразполагащо. Лъчезарният сервитьор се появява веднага с менюто, което е стегнато и съдържателно - никакъв алкохол, няколко салати, основни ястия с преобладаващи вариации на кебап от агнешко, телешко и пилешко месо. Изборът от напитки все пак излиза от рамките на написаното, така че поръчваме бира "Ефес" (3 лв. за 330 мл).
Докато размишляваме върху продължението на вечерята, установяваме, че няма ясно разграничени маси за пушачи и непушачи. Единственото обяснение на сервитьора е, че вече минава осем часът, каквото и да значи това.
Спираме се на "Чобан салата" (2.50 лв.) и "Адана кебап", към които вземаме и порция "Лаваш", заедно с кадаиф и чай за десерт. Чакането продължава сравнително кратко и първо пристигат лавашът и салатата. Малката порция в плоската чиния е с грижливо нарязани на ръка домати, краставици, зелена чушка, лук и магданоз, полети обилно с лимон, зехтин и лют червен пипер. Лавашът от своя страна е сравнително твърд и някои парчета не са точно с дъха, който харесваме. Докато бавно отдаваме дължимото на салатата, за което заслугата е основно на пипера, сервитьорът се присъединява към компанията на съседната маса и за дълго забравя за присъствието ни.
Вече привършваме, когато се появява и основната част от поръчката. Извън Турция "Адана кебап" (8.90 лв.) е значително по-известен от курорта, чието име носи. Днес той е нещо като национален хранителен патент с географска значимост. В оригинала се приготвя от смляно агнешко, смесено с мазнина от агнешка опашка, и според каноните на рецептата месото трябва да е нарязано на ръка, но това определено не е нашият случай. От подправките трябва да има само сол и червен пипер, а последният тук щедро компенсира всички останали отклонения. Месото се оформя като дълго кебапче и се пече на шиш върху горещи въглени. Съдържанието на чинията пред нас може и да не е приготвено по всички канони, но на вкус е постигнат задоволителен компромис, ако не броим чудовищното количество лют пипер, което дори оризът и зеленчуците от гарнитурата не успяват да приглушат.
Накрая пред нас се появяват чаят (1 лв.) и десертът – скромна порция кадаиф (3.50 лв.). Докато чаят е приготвен според всички правила на изкуството на съседите и наситеният му вкус неутрализира някои недоразумения преди него, то кадаифът няма нищо общо с това, което очакваме. Така си тръгваме с лека носталгия по онзи, който ни се случи да опитаме през лятото в едно малко кафене в Измир – ароматен, добре изпечен до кафяво, подсушен от излишния сироп и захар.
http://www.capital.bg
Турският ресторант Т and М club мами с агнешки специалитети и наргилета Гурме
Ориентa по български вкус
Турският ресторант Т and М club мами с агнешки специалитети и наргилета
АЛБЕНА МИЛОШЕВА
12.03.2011
Интериорът е уютен.
Кебап - телешки и агнешки, гарнитури с булгур и пилаф, кадаиф, толкова сладък, че да го заболят зъбите човек.
Това са най-специфичните ориенталски ястия.
Останалото като че ли си го знаем - айран, баница, баклава.
Но всъщност се оказва, че дори малкото общи ястия за двете национални кухни са напълно различни.
Според главния готвач на ресторанта Т and M club 34 Зеннун Йондер общото между българската и турската кухня е съвсем малко.
След кратък размисъл добавя: „Като цяло няма нищо общо”.
И го казва убедено, защото е женен за българка и добре познава националните ни специалитети.
За да се увери в думите му, човек просто трябва да посети ориенталския свят, който се е сгушил в старата къща на „Юрий Венелин 34”.
Там, само като прекрачи прага, човек се пренася сякаш из истанбулските сокаци.
Още от вратата посетителите стават свидетели на прословутото гостоприемство на южните ни съседи.
Персоналът се старае гостите да се почувстват уютно в очакване на изненадите, които е сътворил майстор Йондер.
Той е в България едва от 5 месеца.
Познава турската кухня отлично, а и вкуса на българите.
Впечатлен е от нашите подправки.
Открил на Женския пазар повече, отколкото предполагал, дори такива, които не е познавал.
Няма нищо против обаче да ги включи в своя репертоар, да експериментира, за да сътвори още по-богати вкусове.
„Имаме една много специфична подправка, която я няма никъде по света – сумак.
Характерна е за турската кухня, но много допада на българите”, разказва Зеннун.
Сумакът е див храст, чиито малки кръгли плодове се берат и сушат, след което се стриват на прах.
Готовата подправка има стипчив, леко кисел вкус, който се съчетава лесно с други, добре познати и у нас - кимион, черен пипер, мащерка, дафинов лист.
А правилото „колкото повече, толкова по-вкусно” за подправките в турската кухня важи с пълна сила, без излишни предразсъдъци за здравословно и нездравословно.
Всъщност това, което според готвача е наистина вредно, е да се яде на крак и кой когато и където свари.
Навик, който забелязал у нас.
В родината му не било така.
Там семейството яде задължително заедно.
На трапезата има винаги готвено, и то не едно ядене.
За вечеря обикновено се приготвя супа, някаква манджа, пилаф или булгур, салати, плодове и разбира се, хляб, който допълва всяка гозба.
„Тук хлябът е малко безвкусен”, разказва Зеннун,” - и по-здравословен.
Нашият хляб е почти като току-що опечена кифла, много мек и вкусен.”
Яде се хляб на закуска, обяд и вечеря, по много, както и месо.
От него се правят най-различни кебапи.
Те са обикновено от агнешко или телешко, което е кълцано, а не мляно.
Пече се на шиш, който е доста по-дебел от познатия у нас.
Сред най-известните кебапи са „Искендер кебап” и „Абант кебап”.
Първият се приготвя от ленти телешко и агнешко месо върху канапе от хляб, полято с доматен сос и гарнитура от кисело мляко.
Вторият - с пилешко месо, зеленчуци, пържени картофи, залети с млечен и доматен сос.
Колкото и странно да звучат тези комбинации от доматен сос, картофи, млечен сос или агнешко с кисело мляко, човек не може да повярва колко добре действат на небцето, преди да ги е опитал.
„Турция е голяма страна и с много голямо разнообразие от ястия в различните региони”, разказва Йондер.
Всеки регион има свои особености, но има и ястия, които са внесени.
Така например сред сосовете често се използва бешамел, наред с националните, които са на особена почит.
„В по-големите ресторанти дори има отделен майстор, който се занимава изцяло с приготвянето на сосовете”, разказва главният готвач.
Най-любим и често използван е червеният доматен сос, а след него е киселото мляко с чесън.
И двата соса са честа гарнитура към различните кебапи заедно с ориза и булгура.
Вторият продукт е вече доста известен у нас покрай модите с диети.
Булгурът се прави от пълнозърнеста пшеница, измита и бланширана, след което е изсушена и натрошена на малки парченца.
Той е подходящ заместител на хляба, защото е много хранителен, а гарниран с различни сосове, става много вкусен.
Чаят измества кафето
Чаят всъщност е една от най-важните напитки за турската кухня.
Както тук се пие кафе – на закуска, обед и дори вечер, така там пият чай, и то черен.
Той се сервира в специфични стъклени малки чашки и с него се пуши наргиле.
В ресторанта на „Юрий Венелин” 34 се предлагат всичките удоволствия, до които може да стигне човек, качвайки се на Ориент експрес.
Включително и известното турско кафе с утайка, което е така познато у нас.
Алкохолът не е на почит в Турция и въобще не е толкова важна част от трапезата, както е при нас.
Популярна е турската ракия, която се прави от грозде и анасон и е по-различна и от нашата, и от узото.
За компания на турската ракия в Т and M предлагат над 15 вида салати и мезета.
:::
Рецепти Абант кебап
Продукти : 2 патладжана; 200 г телешко месо, нарязано на хапки; 7-8 гъби; 100 г настърган кашкавал; 2 домата; 1 глава кромид лук; 2 чорбаджийски чушки; 1 с. л. краве масло; 2 с. л. доматена салца; магданоз; черен пипер; сол
ПРИГОТВЯНЕ: Нарязаното на хапки месо се задушава без мазнина със ситно нарязания лук.
След като месото поомекне, се долива 1 чаша топла вода, подправя се с малко сол и се вари, докато водата се изпари.
Прибавят се кравето масло и нарязаните на дребно гъби.
Оставя се на среден огън, докато водата, която пуснат гъбите, се изпари.
Добавят се нарязаните чорбаджийски чушлета, обелените и нарязани на кубчета домати.
Подправя се с черен пипер и ситно накълцания магданоз и се оставя да ври до готовност.
Междувременно патладжаните без да се обелват, се разполовяват.
Леко се запържват в сгорещено олио.
След като се извадят, се слагат в тава, дъното на която е постлана с кухненска хартия, която ще попие излишната мазнина.
Вътрешността на патладжаните се издълбава, намачква се с вилица и се разбърква с готовото месо.
Патладжаните се запълват с приготвената плънка, заливат се с размитата с малко вода салца и се пекат в предварително загрята на 200 °С фурна.
Няколко минути преди да се извади от фурната, готовият кебап се поръсва с настъргания кашкавал.
Запича се, докато кашкавалът хване коричка.
Кадаиф по ориенталски
ПРОДУКТИ: 1 опаковка кадаиф от 350 или 400 г; 1 л вода; 1 кг захар; парче лимон; 1 ч чаша фино смлени орехи; 100 г краве масло.
ПРИГОТВЯНЕ: Прави се сироп от захарта, водата и лимона.
След което тавата се намазва с малко от сиропа и малко масло.
Тогава се разстила 1 пръст кадаиф.
С друга тава малко по-малка от първата се притиска кадаифът.
След това се слага от орехите и парченца масло и пак се слага кадаиф и пак се натиска с тава.
Отгоре се слага останалото масло и се похлупва така, че да натиска кадаифа силно за 5 до 10 часа.
После се пече до червен цвят на предварително загрята фурна на 180 градуса.
След което се залива с охладения сироп.
вмо / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
:::
Турски табиети и гозби в центъра на София
От "Дневник"
Последна промяна в 18:16 на 10 юни 2001
Много от имената на традиционни български ястия са с турски произход. Сарми, кебап, гювеч са характерни блюда за българската трапеза, но и за турската. Вековете кулинарни заимствания между балканските и азиатските народи са родили ориенталската кухня, която синтезира традициите на няколко култури - арабска, турска, персийска, азърбайджанска, гръцка, румънска, албанска, българска. Тази хибридна кухня е много разнообразна, близка до навиците ни на хранене, но в същото време съдържа и някои чисто турски специалитети. Общата черта на гозбите на нашата съседка е, че са направени за табиет, т.е. приготвени са с мерак, за наслада на стомаха, но и на душата, защото предразполагат към дълго заседяване на лафмоабед. Именно тази табиетлийска османска кухня предлага ресторантът на ул. "Венелин" 34, собственост на Четин Акън и Тарък Гюрлен. Инициалите "Т&М" са съкращение от "тюрк мутвак", което в превод означава "турска кухня". Наргилета, подноси за кафе, персийски сервиз за вино, ибрици - съдове за шербет, декоративен комплект на ваксаджия с множество стъкленици за боите, ковани корнизи, полилеи и аплици пресъздават екзотичния дух на Изтока.
Менюто започва с няколко вида супа, между които Езогелин (2.70 лв.) - традиционна кремсупа от пасирана леща с домати и подправки. В дългата поредица от топли и студени мезета има много блюда, плод на българо-турската кулинарна взаимност - кьопоолу, лозови сарми, дроб в масло. От основните ястия най-богат е изборът на кебапи. Освен традиционния Тас кебап (6.80 лв.) заведението предлага Чепни кебап (7.90 лв.) - кубчета хлебчета, пържени в масло, залети с кисело мляко, върху които се подреждат парченца агнешко месо. Беендили кебап (7.90 лв.) пък се прави от пюре от патладжани, прясно мляко и месо, Искендер кебап (8.50 лв.) се приготвя от кюфтета от агнешка кайма. Най-търсен обаче бил Адана кебап (8.50 лв.) - лютиви шишове от агнешко.
Заведението предлага избор от 15 бели и червени вина от добри български изби. Тук може да се опита турската анасонова ракия и турски чай в характерни висящи подноси. От десертите препоръчват Шекер пааре (4.00 лв.) - тестени сиропирани сладкиши и Пишмани - фина халва на малки топки, която наподобява захарен памук.
Обикновено в заведението звучи тиха турска естрадна или фолклорна музика. Сред клиентелата преобладават дипломати и бизнесмени от България, Европа и арабските страни. Отворено е от 11 до 24 часа. Старата къща е хладно убежище за горещите летни дни заради дебелите стени, климатика и сенчестата градина.
http://www.dnevnik.bg
Ориентa по български вкус
Турският ресторант Т and М club мами с агнешки специалитети и наргилета
АЛБЕНА МИЛОШЕВА
12.03.2011
Интериорът е уютен.
Кебап - телешки и агнешки, гарнитури с булгур и пилаф, кадаиф, толкова сладък, че да го заболят зъбите човек.
Това са най-специфичните ориенталски ястия.
Останалото като че ли си го знаем - айран, баница, баклава.
Но всъщност се оказва, че дори малкото общи ястия за двете национални кухни са напълно различни.
Според главния готвач на ресторанта Т and M club 34 Зеннун Йондер общото между българската и турската кухня е съвсем малко.
След кратък размисъл добавя: „Като цяло няма нищо общо”.
И го казва убедено, защото е женен за българка и добре познава националните ни специалитети.
За да се увери в думите му, човек просто трябва да посети ориенталския свят, който се е сгушил в старата къща на „Юрий Венелин 34”.
Там, само като прекрачи прага, човек се пренася сякаш из истанбулските сокаци.
Още от вратата посетителите стават свидетели на прословутото гостоприемство на южните ни съседи.
Персоналът се старае гостите да се почувстват уютно в очакване на изненадите, които е сътворил майстор Йондер.
Той е в България едва от 5 месеца.
Познава турската кухня отлично, а и вкуса на българите.
Впечатлен е от нашите подправки.
Открил на Женския пазар повече, отколкото предполагал, дори такива, които не е познавал.
Няма нищо против обаче да ги включи в своя репертоар, да експериментира, за да сътвори още по-богати вкусове.
„Имаме една много специфична подправка, която я няма никъде по света – сумак.
Характерна е за турската кухня, но много допада на българите”, разказва Зеннун.
Сумакът е див храст, чиито малки кръгли плодове се берат и сушат, след което се стриват на прах.
Готовата подправка има стипчив, леко кисел вкус, който се съчетава лесно с други, добре познати и у нас - кимион, черен пипер, мащерка, дафинов лист.
А правилото „колкото повече, толкова по-вкусно” за подправките в турската кухня важи с пълна сила, без излишни предразсъдъци за здравословно и нездравословно.
Всъщност това, което според готвача е наистина вредно, е да се яде на крак и кой когато и където свари.
Навик, който забелязал у нас.
В родината му не било така.
Там семейството яде задължително заедно.
На трапезата има винаги готвено, и то не едно ядене.
За вечеря обикновено се приготвя супа, някаква манджа, пилаф или булгур, салати, плодове и разбира се, хляб, който допълва всяка гозба.
„Тук хлябът е малко безвкусен”, разказва Зеннун,” - и по-здравословен.
Нашият хляб е почти като току-що опечена кифла, много мек и вкусен.”
Яде се хляб на закуска, обяд и вечеря, по много, както и месо.
От него се правят най-различни кебапи.
Те са обикновено от агнешко или телешко, което е кълцано, а не мляно.
Пече се на шиш, който е доста по-дебел от познатия у нас.
Сред най-известните кебапи са „Искендер кебап” и „Абант кебап”.
Първият се приготвя от ленти телешко и агнешко месо върху канапе от хляб, полято с доматен сос и гарнитура от кисело мляко.
Вторият - с пилешко месо, зеленчуци, пържени картофи, залети с млечен и доматен сос.
Колкото и странно да звучат тези комбинации от доматен сос, картофи, млечен сос или агнешко с кисело мляко, човек не може да повярва колко добре действат на небцето, преди да ги е опитал.
„Турция е голяма страна и с много голямо разнообразие от ястия в различните региони”, разказва Йондер.
Всеки регион има свои особености, но има и ястия, които са внесени.
Така например сред сосовете често се използва бешамел, наред с националните, които са на особена почит.
„В по-големите ресторанти дори има отделен майстор, който се занимава изцяло с приготвянето на сосовете”, разказва главният готвач.
Най-любим и често използван е червеният доматен сос, а след него е киселото мляко с чесън.
И двата соса са честа гарнитура към различните кебапи заедно с ориза и булгура.
Вторият продукт е вече доста известен у нас покрай модите с диети.
Булгурът се прави от пълнозърнеста пшеница, измита и бланширана, след което е изсушена и натрошена на малки парченца.
Той е подходящ заместител на хляба, защото е много хранителен, а гарниран с различни сосове, става много вкусен.
Чаят измества кафето
Чаят всъщност е една от най-важните напитки за турската кухня.
Както тук се пие кафе – на закуска, обед и дори вечер, така там пият чай, и то черен.
Той се сервира в специфични стъклени малки чашки и с него се пуши наргиле.
В ресторанта на „Юрий Венелин” 34 се предлагат всичките удоволствия, до които може да стигне човек, качвайки се на Ориент експрес.
Включително и известното турско кафе с утайка, което е така познато у нас.
Алкохолът не е на почит в Турция и въобще не е толкова важна част от трапезата, както е при нас.
Популярна е турската ракия, която се прави от грозде и анасон и е по-различна и от нашата, и от узото.
За компания на турската ракия в Т and M предлагат над 15 вида салати и мезета.
:::
Рецепти Абант кебап
Продукти : 2 патладжана; 200 г телешко месо, нарязано на хапки; 7-8 гъби; 100 г настърган кашкавал; 2 домата; 1 глава кромид лук; 2 чорбаджийски чушки; 1 с. л. краве масло; 2 с. л. доматена салца; магданоз; черен пипер; сол
ПРИГОТВЯНЕ: Нарязаното на хапки месо се задушава без мазнина със ситно нарязания лук.
След като месото поомекне, се долива 1 чаша топла вода, подправя се с малко сол и се вари, докато водата се изпари.
Прибавят се кравето масло и нарязаните на дребно гъби.
Оставя се на среден огън, докато водата, която пуснат гъбите, се изпари.
Добавят се нарязаните чорбаджийски чушлета, обелените и нарязани на кубчета домати.
Подправя се с черен пипер и ситно накълцания магданоз и се оставя да ври до готовност.
Междувременно патладжаните без да се обелват, се разполовяват.
Леко се запържват в сгорещено олио.
След като се извадят, се слагат в тава, дъното на която е постлана с кухненска хартия, която ще попие излишната мазнина.
Вътрешността на патладжаните се издълбава, намачква се с вилица и се разбърква с готовото месо.
Патладжаните се запълват с приготвената плънка, заливат се с размитата с малко вода салца и се пекат в предварително загрята на 200 °С фурна.
Няколко минути преди да се извади от фурната, готовият кебап се поръсва с настъргания кашкавал.
Запича се, докато кашкавалът хване коричка.
Кадаиф по ориенталски
ПРОДУКТИ: 1 опаковка кадаиф от 350 или 400 г; 1 л вода; 1 кг захар; парче лимон; 1 ч чаша фино смлени орехи; 100 г краве масло.
ПРИГОТВЯНЕ: Прави се сироп от захарта, водата и лимона.
След което тавата се намазва с малко от сиропа и малко масло.
Тогава се разстила 1 пръст кадаиф.
С друга тава малко по-малка от първата се притиска кадаифът.
След това се слага от орехите и парченца масло и пак се слага кадаиф и пак се натиска с тава.
Отгоре се слага останалото масло и се похлупва така, че да натиска кадаифа силно за 5 до 10 часа.
После се пече до червен цвят на предварително загрята фурна на 180 градуса.
След което се залива с охладения сироп.
вмо / Оох - ммм (Вкусните гозби !)
:::
Турски табиети и гозби в центъра на София
От "Дневник"
Последна промяна в 18:16 на 10 юни 2001
Много от имената на традиционни български ястия са с турски произход. Сарми, кебап, гювеч са характерни блюда за българската трапеза, но и за турската. Вековете кулинарни заимствания между балканските и азиатските народи са родили ориенталската кухня, която синтезира традициите на няколко култури - арабска, турска, персийска, азърбайджанска, гръцка, румънска, албанска, българска. Тази хибридна кухня е много разнообразна, близка до навиците ни на хранене, но в същото време съдържа и някои чисто турски специалитети. Общата черта на гозбите на нашата съседка е, че са направени за табиет, т.е. приготвени са с мерак, за наслада на стомаха, но и на душата, защото предразполагат към дълго заседяване на лафмоабед. Именно тази табиетлийска османска кухня предлага ресторантът на ул. "Венелин" 34, собственост на Четин Акън и Тарък Гюрлен. Инициалите "Т&М" са съкращение от "тюрк мутвак", което в превод означава "турска кухня". Наргилета, подноси за кафе, персийски сервиз за вино, ибрици - съдове за шербет, декоративен комплект на ваксаджия с множество стъкленици за боите, ковани корнизи, полилеи и аплици пресъздават екзотичния дух на Изтока.
Менюто започва с няколко вида супа, между които Езогелин (2.70 лв.) - традиционна кремсупа от пасирана леща с домати и подправки. В дългата поредица от топли и студени мезета има много блюда, плод на българо-турската кулинарна взаимност - кьопоолу, лозови сарми, дроб в масло. От основните ястия най-богат е изборът на кебапи. Освен традиционния Тас кебап (6.80 лв.) заведението предлага Чепни кебап (7.90 лв.) - кубчета хлебчета, пържени в масло, залети с кисело мляко, върху които се подреждат парченца агнешко месо. Беендили кебап (7.90 лв.) пък се прави от пюре от патладжани, прясно мляко и месо, Искендер кебап (8.50 лв.) се приготвя от кюфтета от агнешка кайма. Най-търсен обаче бил Адана кебап (8.50 лв.) - лютиви шишове от агнешко.
Заведението предлага избор от 15 бели и червени вина от добри български изби. Тук може да се опита турската анасонова ракия и турски чай в характерни висящи подноси. От десертите препоръчват Шекер пааре (4.00 лв.) - тестени сиропирани сладкиши и Пишмани - фина халва на малки топки, която наподобява захарен памук.
Обикновено в заведението звучи тиха турска естрадна или фолклорна музика. Сред клиентелата преобладават дипломати и бизнесмени от България, Европа и арабските страни. Отворено е от 11 до 24 часа. Старата къща е хладно убежище за горещите летни дни заради дебелите стени, климатика и сенчестата градина.
http://www.dnevnik.bg
DONER „Oriento“
NON STOP
Muhammed Ali Karaosmanoglu
Заведението предлага:
Тел. 0898675424
Адрес: София, Студентски град, бл. 58 (срещу входа на Зимния дворец)
Tel. 0889 531772
Adres: Sofia, Studentski grad, bl. 58 (Zimniya dvoresin karsisi pazarin yani)
Doner "Orientoya" Donerci Araniyor
NON STOP
Muhammed Ali Karaosmanoglu
Заведението предлага:
- Дюнер – телешки, пилешки
- Сандвичи - Ориенто, Суджу, телешки, пилешки
- Кебабчета – телешки, деликатес
- Пържоли – шиш таук, бут, филе
- Пиле на грил
- Фалафел
- Турска баклава, кадаиф
Тел. 0898675424
Адрес: София, Студентски град, бл. 58 (срещу входа на Зимния дворец)
- Her cesit - dana ve tavuk doner
- Her cesit – burger yumurtali, kasarli
- Inegol kofte, pilic pirjola, pilic but, ve file
- Falafel
- Turk baklavasi her cesit, kadaif
Tel. 0889 531772
Adres: Sofia, Studentski grad, bl. 58 (Zimniya dvoresin karsisi pazarin yani)
Doner "Orientoya" Donerci Araniyor
Турски ресторант - ПАША наскоро отвори врати в комплекс Царско село,град София
Pasha
Адрес: София, Околовръстен път 72, комплекс Царско село
Местоположение: Периферия
Работно време: 11:00-01:00
Брой места: 280+120
Новият телефон за резервации е 0894 977 597 - Добрин Стоев
Фейсбук
E-mail: [email protected]
Още един нов турски ресторант наскоро отвори врати в Царско село.
Интериорът е рожба на известен турски дизайнер, който е успял да придаде луксозно и модерно звучене на мястото с ориенталска самоличност. Тонове текстил в златно, дърво, каменен бар, дървена винарна, автентична пещ, керамика, наргилета, мозайки и стъклописи – щедри порции от всичко, което в пълна сила важи и за чиниите. Дъхавите хлябове, които се пекат пред очите на клиента, са задължителна добавка към сочните шишове или невероятното каймалъ ипиде.
Докато очите ви се радват на кръшни танцьорки, измъчете още малко стомаха си с топящото се в устата кюнефе – сладкиш на базата на кадаиф и моцарела и завършете табиета, както подобава – със силен турски чай.
sofiacityguide.com
Pasha
Адрес: София, Околовръстен път 72, комплекс Царско село
Местоположение: Периферия
Работно време: 11:00-01:00
Брой места: 280+120
Новият телефон за резервации е 0894 977 597 - Добрин Стоев
Фейсбук
E-mail: [email protected]
Още един нов турски ресторант наскоро отвори врати в Царско село.
Интериорът е рожба на известен турски дизайнер, който е успял да придаде луксозно и модерно звучене на мястото с ориенталска самоличност. Тонове текстил в златно, дърво, каменен бар, дървена винарна, автентична пещ, керамика, наргилета, мозайки и стъклописи – щедри порции от всичко, което в пълна сила важи и за чиниите. Дъхавите хлябове, които се пекат пред очите на клиента, са задължителна добавка към сочните шишове или невероятното каймалъ ипиде.
Докато очите ви се радват на кръшни танцьорки, измъчете още малко стомаха си с топящото се в устата кюнефе – сладкиш на базата на кадаиф и моцарела и завършете табиета, както подобава – със силен турски чай.
sofiacityguide.com
"Истанбул 2000"
"Гюлюм"
"Софра"
"Конака"
Т&М
"Истанбул"
"Гюлюм"
"Софра"
"Конака"
Т&М
"Истанбул"
ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ТЕЗИ ТУРСКИ РЕСТОРАНТИ ОТ 07-ноември-2008 !
Турските ресторанти често се оказват едно от онези места, в които човек съжалява, че няма няколко стомаха. Фино настроена смесица от арабско, персийско, тюркско, арменско и още сигурно дузина други влияния, турско-анадолската кухня съдържа толкова доведени до съвършенство рецепти, колкото готвачи някога са живели - придворни, домашни или каквито и да било други.
Никое заведение, колкото и богато да е менюто му, не може да предложи дори и приблизителна представа за какво разнообразие става дума. Но все пак, по-добрите са нещо като малък процеп, в който човек може да надникне в историята на четвъртото по богатство кулинарно наследство в света.
Напоследък турските ресторанти в София бързо увеличиха броя си, достигайки близо десет само в центъра. Към основаните преди седем-осем години T&M и "Истанбул 2000" се добавиха "Софра", Gulum, "Конака", а през октомври в "Кемпински" се откри и най-амбициозният досега ресторант "Истанбул".
От една страна радостно, това изобилие взе да става и леко тревожно - желаещият да вечеря по турски е изправен пред все по-сложен избор. За да помогне в това приятно затруднение, "Бакхус" направи проучване на по-популярните турски ресторанти с намерение да установи каква е разликата помежду им и къде какво е най-добре да се яде.
Решихме да погледнем към тези ресторанти не само със своите си, български очи, но и с тези на човек, отрасъл с турската кухня. Затова за водач в тази тематична обиколка на София избрахме Мине Мюген Радойкова. Родена в Чанаккале и установила се в България преди 10 години, тя е известна колкото като преподавател по турски език в Софийския университет, толкова и с кулинарното си изкуство, заради което тълпата пред турския щанд на коледните благотворителни вечери обикновено е сред най-големите.
Освен добър готвач, Мине е и познавач на съдържанието и ритуалността на традиционните ястия, и според нас е един от най-добрите съдници дали сервираната из софийските заведения храна е автентична, или е близка до традиционната колкото Моцартовия Marcia alla Turka до Harbiye Marsi.
Още в самото начало взехме решение да игнорираме интериора на ресторантите, доколкото е възможно, и да се съсредоточим върху кухнята им. Причината е, че в Турция често най-добрите ресторанти са най-простите. Свидетелство за това е един лингвистичен феномен - в турския език има специална дума - salaş, за ресторант, който е мизерен на пръв поглед, обаче те е зашеметил с яденето.
Затова започваме от най-семплия -
"Истанбул 2000"
на Женския пазар. С пазарската си атмосфера и чудните си кебапи, това място отдавна се е превърнало в класика за почитателите на турската кухня в София. И с вида си, и с кухнята си то е един типичен oҫakbaşı - ресторант за кебап, животът в който се върти около огнището. Менютата на тези семпли заведения са винаги много кратки - няколко вида шиш и по две-три супи и салати. И тук е така, единствената добавка е пиде (турският вариант на пицата), печено в дълбоката пещ в дъното на ресторанта.
Мине установява, че и урфа и адана кебапите са напълно автентични, както и чорбата от леща "мерджимек". Кебапите са на познатите плоски метални шишове, оформени с пръсти на вълни, преди да се сложат на скарата. Единствената разлика между двата е, че Адана кебапът е лют, а Урфа кебапът - не. "Тези кебапи идват от Анадола и Източна Турция, но там не ги наричат с тези имена. Казват им просто люта кайма и нелюта кайма, пояснява Мине. Това е важно уточнение за всеки, който пътува из Турция и се е натъквал на пълни с недоумение погледи при опитите да използва турски думи или имена със значението им, установено в българския език.
Кебапите идват с обичайната гарнитура - тънко нарязан зрял лук, червен и бял, омесен с магданоз и пилаф (само оризът не е обичайният турски).
Забележителен тук е лавашът - плоският, продълговат хляб, който в "Истанбул 2000" е с дължина от около 80 см и идва или сгънат, или върху две чинии - горещ, с поръсена със сусам и намазана с краве масло хрупкава коричка.
Gulum,
в пряка на "Христо Ботев" срещу началото на "Позитано", също е непретенциозен, но менюто му е доста по-богато - един от белезите, че готвачът, за разлика от "Истанбул 2000", не е турчин, а българин.
Тук установяваме, че храната като че не е с еднакво качество. Някои ястия са си провал, но други са истински сполучливи. Като цяло кухнята не се придържа особено към традиционните турски рецепти. Шкембето например не е лошо, но е сготвено по български - с мляко. Шакшука - турското традиционно студено предястие с патладжани, тук има кой знае защо картофи и повече напомня на гювеч.
Езме салатата, от много ситно накълцани лук, домати, чушки, магданоз и сухи червени люти чушки, е отлична.
Мине не успява да хареса тукашния "Али Наазик". Това ястие, наследено от Отоманската империя, следва да бъде от мляно месо върху подложка от патладжанено пюре, смесено с гъсто, пълномаслено кисело мляко. Тук обаче патладжаните не са на пюре, а изпържени на резени, и Мине определя каймата като "гола" и мирише. "Тя е полуобработена, не е готвена достатъчно дълго и смесена с достатъчно подправки, които да омекотят животинския мирис. В турската кухня това се счита за неприятно."
След това обаче идва люле кебапът. Направен от телешко и агнешко, омесени с парченца орехи, и поднесен със фин, сладнящ чушково-доматен сос, кисело мляко и пилаф, той е изключително вкусен. Рецепта на турските азери, той обикновено не е сервиран със сос, а само с хляб, но начинът, по който го сервират в Gulum, е много сполучлив.
"Пилафът е нещо като държавен изпит за всеки турски готвач, отбелязва Мине, докато пробира този в чинията си и разделя някои слепени зрънца. Този не си е взел изпита." Смесеният с юфка ориз, запържен богато с масло, е гарнитура на много месни ястия в Турция.
Така или иначе сме на едно мнение, че люле кебапът е достатъчно добър човек да прекоси заради него София и да дойде в Gulum. Особено през месеците, когато можеш да седнеш в градината.
"Софра"
в една просторна градина на ул. "Оборище" близо до "Евлоги Георгиев", е един от по-новите турски ресторанти, с тригодишна история. Въпреки зеленото пространство и потенциала на помещенията, той не е по никакъв начин луксозен. Известен е обаче като място, където биха отишли да се хранят експатите от Турция.
Менюто е доста разнообразно и пълно с регионални ястия от източната част на Турция, има голям избор от лахмаджуни и пидета с пълнежи.
Пробваме и тук патладжаненото предястие шакшука и Мине установява, че е направено като "домашно". Не е лъснато, както може да се намери в добрите ресторанти, с допълнителна доза захар, но е вкусно и истинско.
Особено добър се оказва "Али Наазик". Плътен и богат вкус на масло, който внася и нотки на ядки, обогатява ярките аромати на месото и патладжана. Впоследствие се оказва, че поднесеният от "Софра" е най-добрият, който опитваме.
Поръчваме и искендер кебап, той обаче не се оказва чак толкова хубав. Това е ястие от месо - мляно и на цели парченца, свалено от дюнер, което се разстила върху подложка от кубчета пиде, запържени в краве масло. Залива се с сладко доматено пюре и се добавя кисело мляко. Тук обаче парчетата хляб явно не са запържени до хрупкаво, защото са се напоили от доматения сос и размекнали неприятно.
Накрая искаме да опитаме и тукашното кьонефе, един от кралете на турските десерти. Прави се в кръгла форма от два пласта кадаиф, между които има фина плънка от прясно, безсолно сирене. Тукашният обаче не е достатъчно хрупкав, а и плънката е така тънка, че почти не се долавя. Освен това ни го сервират студен.
"Конака"
Този ресторант на ул. "Искър" близо до бул. "Сливница" се обявява с турска и близкоизточна кухня. В него обаче откриваме меню, в което турските ястия почти отсъстват.
Поръчваме някои, които според сервитьорката са сготвени по традиционен турски начин, но от всичките, които поръчваме, единствено баклавата е много близо до оригинала.
Имамбаялдъ например е всъщност вегетарианската разновидност, известна в Турция като зейтинялъ. Плънката обаче се оказва доста объркана, поне според оригиналната турска рецепта - в нея има кубчета от сърцевината на патладжана, а липсват сериозните количества чесън и домати и дозата захар, която е последният щрих към съвършенството. Отгоре на всичкото ни го сервират топло, докато Мине е категорична, че зейтинялъ е винаги студено предястие.
Шишът от агнешка кайма с кедрови ядки се оказва много добър, но също от категорията "креативна кухня" - ако има някакъв аналог в Турция, това сигурно е люле кебап, но той се прави от смес от телешка и агнешка кайма.
Опитваме и октопод, за да проверим, дали пък не е сготвен като по крайбрежието между Чанаккале и Бабакале. Той е крехък и приятен, но комбинацията му е с пържена зелена салата и копър би озадачила и най-дръзкия турски готвач. "Едно от отличията между българската и турската кухня, казва Мине, е, че в нашата креативността не е много приета. Може би заради голямото разнообразие от ястия така или иначе, някак е считано за по-професионално да знаеш и спазиш една рецепта, отколкото да я доизмислиш. Иначе е неуважително към традиционната."
Баклавата обаче, се оказва попадение. Мине слага капка от сиропа на ръката си и демонстрира как не капва. "Браво! Този сироп аз бих го направила така!", казва тя, и това наистина е голям комплимент, защото домашните баклави на Мине са в сънищата на всички, които някога са ги опитвали.
Въпреки че баклавата на "Конак" е с готови, а не домашно точени кори, едро смлените и изобилни орехи и сериозното количество масло правят магията и вкусът е много близо до оригинала.
Т&M
досега беше най-луксозният турски ресторант, известен с вниманието си към детайла. В една реставрирана софийска къща на ул. "Виктор Юго", той е мястото за естетите сред почитателите на ориенталската кухня.
От донесените на масата дузина чинии с мезета си избираме превъзходен хумус, който се прави в ресторанта от нахут, тахан халва, прясно мляко и кимион. Шакшука тук се оказва още по-добра, отколкото в "Софра", с нужното количество захар.
Пробвайки още и още от ястията установяваме, че тук качеството на храната е напълно равномерно и всяка от тях е отлично приготвена. Много от предложенията в менюто са от отоманската кухня - сложни, трудни за приготвяне рецепти, които не се срещат вече много често из турските ресторанти, макар и напоследък поради големия интерес към тях из Истанбул да се отварят специализирани ресторанти за историческа кухня.
Пробваме хюнкер беенди и искендер кебап, и двата се оказват превъзходни. Особено вторият. Неговата подложка се оказва не от пиде, а от обикновен хляб, но запържен в обилно масло, хрупкав и чудесно контрастиращ с мекия сос.
Също толкова забележително в T&M се оказва пидето - печените във фурната на ресторанта питки леко сладнят, ухаят на яйца и бяло брашно, и са с дебела, хрупкава отгоре кора, намазана с масло.
"Истанбул",
най-новия ресторант на "Кемпински", си оставяме за десерт. От забавната работна маса на чистача на обувки до подвижната количка за турско кафе той е възстановка на един абстрактен Ориент с приказни елементи.
В менюто има и арабски и индийски ястия, но ние се придържаме към турските. Храната се оказва сготвена с превъзходни продукти и вкусовете са съвсем автентични. Урфа кебапът например е от сочно телешко и агнешко и отличният му вкус е постигнат без подправки, точно както при добрите оригинали. Смесицата от патладжан и плътно, маслено кисело мляко в "Али Наазик" също е чудесна, единствено се изненадваме от поднасянето му като предястие, без месо. Това, което кореспондира на името пък, тук се води "кебап".
Хумусът (тук "хомос"), е сготвен като че повече по арабски, по-кисел, и вкусът му не е омекотен с млякото, но също е отличен.
Баклавата, с която завършваме, макар да е озадачаваща - вътрешността й е от грис, а не от кори, е много добра. Мине обаче разпознава истинския майстор в кьонефето - то е точно, каквото тя го помни при най-добрия готвач на този десерт от детството си.
Чудният фюжън от кухни ни прави впечатление и с кафето, приготвено върху количка, копие на използваните по времето на Отоманската империя, но с арабски вкус.
Като цяло "Истанбул" предлага отлична храна с автентични вкусове и продукти, човек само трябва да чете внимателно обясненията под имената на ястията, защото някои от тях не кореспондират на обичайната си употреба.
Обиколката ни ни оставя с чувството, че сме били за няколко дни в Турция. Заради големите разлики в концепциите на няколкото заведения човек има чувството, че е посещавал различни версии на едно и също нещо. Напротив, усещането е като за маршрут. Ако решите да го повторите, ето как може би ще останете най-доволни:
Започвате с мезета - шакшука, нахут, хюнкер беенди и искендер кебап в T&M, "Ул. Юрий Венелин" 34 (вечеря за двама без вино - около 50 лв.)
След това ядете "Али Наазик" в "Софра", ул. "Оборище" 69 (вечеря за двама без вино - около 40 лв.)
Продължавате с адана или урфа кебап в "Истанбул 2000", на ул. "Кирил и Методий" до Женския пазар (вечеря за двама - около 20 лв.)
или с люле кебап в Gulum, ул. "Дамян Груев" 4 (вечеря за двама без вино - около 30 лв.)
После пробвате кебап и особено кьонефе в "Истанбул", хотел "Кемпински-Зографски" (вечеря за двама без вино - около 70 лв.),
и ако още имате сили, завършвате с баклава в "Конака", ул. "Искър" 69 (вечеря за двама без вино - около 45 лв.)
http://www.bacchus.bg
Турските ресторанти често се оказват едно от онези места, в които човек съжалява, че няма няколко стомаха. Фино настроена смесица от арабско, персийско, тюркско, арменско и още сигурно дузина други влияния, турско-анадолската кухня съдържа толкова доведени до съвършенство рецепти, колкото готвачи някога са живели - придворни, домашни или каквито и да било други.
Никое заведение, колкото и богато да е менюто му, не може да предложи дори и приблизителна представа за какво разнообразие става дума. Но все пак, по-добрите са нещо като малък процеп, в който човек може да надникне в историята на четвъртото по богатство кулинарно наследство в света.
Напоследък турските ресторанти в София бързо увеличиха броя си, достигайки близо десет само в центъра. Към основаните преди седем-осем години T&M и "Истанбул 2000" се добавиха "Софра", Gulum, "Конака", а през октомври в "Кемпински" се откри и най-амбициозният досега ресторант "Истанбул".
От една страна радостно, това изобилие взе да става и леко тревожно - желаещият да вечеря по турски е изправен пред все по-сложен избор. За да помогне в това приятно затруднение, "Бакхус" направи проучване на по-популярните турски ресторанти с намерение да установи каква е разликата помежду им и къде какво е най-добре да се яде.
Решихме да погледнем към тези ресторанти не само със своите си, български очи, но и с тези на човек, отрасъл с турската кухня. Затова за водач в тази тематична обиколка на София избрахме Мине Мюген Радойкова. Родена в Чанаккале и установила се в България преди 10 години, тя е известна колкото като преподавател по турски език в Софийския университет, толкова и с кулинарното си изкуство, заради което тълпата пред турския щанд на коледните благотворителни вечери обикновено е сред най-големите.
Освен добър готвач, Мине е и познавач на съдържанието и ритуалността на традиционните ястия, и според нас е един от най-добрите съдници дали сервираната из софийските заведения храна е автентична, или е близка до традиционната колкото Моцартовия Marcia alla Turka до Harbiye Marsi.
Още в самото начало взехме решение да игнорираме интериора на ресторантите, доколкото е възможно, и да се съсредоточим върху кухнята им. Причината е, че в Турция често най-добрите ресторанти са най-простите. Свидетелство за това е един лингвистичен феномен - в турския език има специална дума - salaş, за ресторант, който е мизерен на пръв поглед, обаче те е зашеметил с яденето.
Затова започваме от най-семплия -
"Истанбул 2000"
на Женския пазар. С пазарската си атмосфера и чудните си кебапи, това място отдавна се е превърнало в класика за почитателите на турската кухня в София. И с вида си, и с кухнята си то е един типичен oҫakbaşı - ресторант за кебап, животът в който се върти около огнището. Менютата на тези семпли заведения са винаги много кратки - няколко вида шиш и по две-три супи и салати. И тук е така, единствената добавка е пиде (турският вариант на пицата), печено в дълбоката пещ в дъното на ресторанта.
Мине установява, че и урфа и адана кебапите са напълно автентични, както и чорбата от леща "мерджимек". Кебапите са на познатите плоски метални шишове, оформени с пръсти на вълни, преди да се сложат на скарата. Единствената разлика между двата е, че Адана кебапът е лют, а Урфа кебапът - не. "Тези кебапи идват от Анадола и Източна Турция, но там не ги наричат с тези имена. Казват им просто люта кайма и нелюта кайма, пояснява Мине. Това е важно уточнение за всеки, който пътува из Турция и се е натъквал на пълни с недоумение погледи при опитите да използва турски думи или имена със значението им, установено в българския език.
Кебапите идват с обичайната гарнитура - тънко нарязан зрял лук, червен и бял, омесен с магданоз и пилаф (само оризът не е обичайният турски).
Забележителен тук е лавашът - плоският, продълговат хляб, който в "Истанбул 2000" е с дължина от около 80 см и идва или сгънат, или върху две чинии - горещ, с поръсена със сусам и намазана с краве масло хрупкава коричка.
Gulum,
в пряка на "Христо Ботев" срещу началото на "Позитано", също е непретенциозен, но менюто му е доста по-богато - един от белезите, че готвачът, за разлика от "Истанбул 2000", не е турчин, а българин.
Тук установяваме, че храната като че не е с еднакво качество. Някои ястия са си провал, но други са истински сполучливи. Като цяло кухнята не се придържа особено към традиционните турски рецепти. Шкембето например не е лошо, но е сготвено по български - с мляко. Шакшука - турското традиционно студено предястие с патладжани, тук има кой знае защо картофи и повече напомня на гювеч.
Езме салатата, от много ситно накълцани лук, домати, чушки, магданоз и сухи червени люти чушки, е отлична.
Мине не успява да хареса тукашния "Али Наазик". Това ястие, наследено от Отоманската империя, следва да бъде от мляно месо върху подложка от патладжанено пюре, смесено с гъсто, пълномаслено кисело мляко. Тук обаче патладжаните не са на пюре, а изпържени на резени, и Мине определя каймата като "гола" и мирише. "Тя е полуобработена, не е готвена достатъчно дълго и смесена с достатъчно подправки, които да омекотят животинския мирис. В турската кухня това се счита за неприятно."
След това обаче идва люле кебапът. Направен от телешко и агнешко, омесени с парченца орехи, и поднесен със фин, сладнящ чушково-доматен сос, кисело мляко и пилаф, той е изключително вкусен. Рецепта на турските азери, той обикновено не е сервиран със сос, а само с хляб, но начинът, по който го сервират в Gulum, е много сполучлив.
"Пилафът е нещо като държавен изпит за всеки турски готвач, отбелязва Мине, докато пробира този в чинията си и разделя някои слепени зрънца. Този не си е взел изпита." Смесеният с юфка ориз, запържен богато с масло, е гарнитура на много месни ястия в Турция.
Така или иначе сме на едно мнение, че люле кебапът е достатъчно добър човек да прекоси заради него София и да дойде в Gulum. Особено през месеците, когато можеш да седнеш в градината.
"Софра"
в една просторна градина на ул. "Оборище" близо до "Евлоги Георгиев", е един от по-новите турски ресторанти, с тригодишна история. Въпреки зеленото пространство и потенциала на помещенията, той не е по никакъв начин луксозен. Известен е обаче като място, където биха отишли да се хранят експатите от Турция.
Менюто е доста разнообразно и пълно с регионални ястия от източната част на Турция, има голям избор от лахмаджуни и пидета с пълнежи.
Пробваме и тук патладжаненото предястие шакшука и Мине установява, че е направено като "домашно". Не е лъснато, както може да се намери в добрите ресторанти, с допълнителна доза захар, но е вкусно и истинско.
Особено добър се оказва "Али Наазик". Плътен и богат вкус на масло, който внася и нотки на ядки, обогатява ярките аромати на месото и патладжана. Впоследствие се оказва, че поднесеният от "Софра" е най-добрият, който опитваме.
Поръчваме и искендер кебап, той обаче не се оказва чак толкова хубав. Това е ястие от месо - мляно и на цели парченца, свалено от дюнер, което се разстила върху подложка от кубчета пиде, запържени в краве масло. Залива се с сладко доматено пюре и се добавя кисело мляко. Тук обаче парчетата хляб явно не са запържени до хрупкаво, защото са се напоили от доматения сос и размекнали неприятно.
Накрая искаме да опитаме и тукашното кьонефе, един от кралете на турските десерти. Прави се в кръгла форма от два пласта кадаиф, между които има фина плънка от прясно, безсолно сирене. Тукашният обаче не е достатъчно хрупкав, а и плънката е така тънка, че почти не се долавя. Освен това ни го сервират студен.
"Конака"
Този ресторант на ул. "Искър" близо до бул. "Сливница" се обявява с турска и близкоизточна кухня. В него обаче откриваме меню, в което турските ястия почти отсъстват.
Поръчваме някои, които според сервитьорката са сготвени по традиционен турски начин, но от всичките, които поръчваме, единствено баклавата е много близо до оригинала.
Имамбаялдъ например е всъщност вегетарианската разновидност, известна в Турция като зейтинялъ. Плънката обаче се оказва доста объркана, поне според оригиналната турска рецепта - в нея има кубчета от сърцевината на патладжана, а липсват сериозните количества чесън и домати и дозата захар, която е последният щрих към съвършенството. Отгоре на всичкото ни го сервират топло, докато Мине е категорична, че зейтинялъ е винаги студено предястие.
Шишът от агнешка кайма с кедрови ядки се оказва много добър, но също от категорията "креативна кухня" - ако има някакъв аналог в Турция, това сигурно е люле кебап, но той се прави от смес от телешка и агнешка кайма.
Опитваме и октопод, за да проверим, дали пък не е сготвен като по крайбрежието между Чанаккале и Бабакале. Той е крехък и приятен, но комбинацията му е с пържена зелена салата и копър би озадачила и най-дръзкия турски готвач. "Едно от отличията между българската и турската кухня, казва Мине, е, че в нашата креативността не е много приета. Може би заради голямото разнообразие от ястия така или иначе, някак е считано за по-професионално да знаеш и спазиш една рецепта, отколкото да я доизмислиш. Иначе е неуважително към традиционната."
Баклавата обаче, се оказва попадение. Мине слага капка от сиропа на ръката си и демонстрира как не капва. "Браво! Този сироп аз бих го направила така!", казва тя, и това наистина е голям комплимент, защото домашните баклави на Мине са в сънищата на всички, които някога са ги опитвали.
Въпреки че баклавата на "Конак" е с готови, а не домашно точени кори, едро смлените и изобилни орехи и сериозното количество масло правят магията и вкусът е много близо до оригинала.
Т&M
досега беше най-луксозният турски ресторант, известен с вниманието си към детайла. В една реставрирана софийска къща на ул. "Виктор Юго", той е мястото за естетите сред почитателите на ориенталската кухня.
От донесените на масата дузина чинии с мезета си избираме превъзходен хумус, който се прави в ресторанта от нахут, тахан халва, прясно мляко и кимион. Шакшука тук се оказва още по-добра, отколкото в "Софра", с нужното количество захар.
Пробвайки още и още от ястията установяваме, че тук качеството на храната е напълно равномерно и всяка от тях е отлично приготвена. Много от предложенията в менюто са от отоманската кухня - сложни, трудни за приготвяне рецепти, които не се срещат вече много често из турските ресторанти, макар и напоследък поради големия интерес към тях из Истанбул да се отварят специализирани ресторанти за историческа кухня.
Пробваме хюнкер беенди и искендер кебап, и двата се оказват превъзходни. Особено вторият. Неговата подложка се оказва не от пиде, а от обикновен хляб, но запържен в обилно масло, хрупкав и чудесно контрастиращ с мекия сос.
Също толкова забележително в T&M се оказва пидето - печените във фурната на ресторанта питки леко сладнят, ухаят на яйца и бяло брашно, и са с дебела, хрупкава отгоре кора, намазана с масло.
"Истанбул",
най-новия ресторант на "Кемпински", си оставяме за десерт. От забавната работна маса на чистача на обувки до подвижната количка за турско кафе той е възстановка на един абстрактен Ориент с приказни елементи.
В менюто има и арабски и индийски ястия, но ние се придържаме към турските. Храната се оказва сготвена с превъзходни продукти и вкусовете са съвсем автентични. Урфа кебапът например е от сочно телешко и агнешко и отличният му вкус е постигнат без подправки, точно както при добрите оригинали. Смесицата от патладжан и плътно, маслено кисело мляко в "Али Наазик" също е чудесна, единствено се изненадваме от поднасянето му като предястие, без месо. Това, което кореспондира на името пък, тук се води "кебап".
Хумусът (тук "хомос"), е сготвен като че повече по арабски, по-кисел, и вкусът му не е омекотен с млякото, но също е отличен.
Баклавата, с която завършваме, макар да е озадачаваща - вътрешността й е от грис, а не от кори, е много добра. Мине обаче разпознава истинския майстор в кьонефето - то е точно, каквото тя го помни при най-добрия готвач на този десерт от детството си.
Чудният фюжън от кухни ни прави впечатление и с кафето, приготвено върху количка, копие на използваните по времето на Отоманската империя, но с арабски вкус.
Като цяло "Истанбул" предлага отлична храна с автентични вкусове и продукти, човек само трябва да чете внимателно обясненията под имената на ястията, защото някои от тях не кореспондират на обичайната си употреба.
Обиколката ни ни оставя с чувството, че сме били за няколко дни в Турция. Заради големите разлики в концепциите на няколкото заведения човек има чувството, че е посещавал различни версии на едно и също нещо. Напротив, усещането е като за маршрут. Ако решите да го повторите, ето как може би ще останете най-доволни:
Започвате с мезета - шакшука, нахут, хюнкер беенди и искендер кебап в T&M, "Ул. Юрий Венелин" 34 (вечеря за двама без вино - около 50 лв.)
След това ядете "Али Наазик" в "Софра", ул. "Оборище" 69 (вечеря за двама без вино - около 40 лв.)
Продължавате с адана или урфа кебап в "Истанбул 2000", на ул. "Кирил и Методий" до Женския пазар (вечеря за двама - около 20 лв.)
или с люле кебап в Gulum, ул. "Дамян Груев" 4 (вечеря за двама без вино - около 30 лв.)
После пробвате кебап и особено кьонефе в "Истанбул", хотел "Кемпински-Зографски" (вечеря за двама без вино - около 70 лв.),
и ако още имате сили, завършвате с баклава в "Конака", ул. "Искър" 69 (вечеря за двама без вино - около 45 лв.)
http://www.bacchus.bg