Tурция събира в себе си два свята.Кухнята и е магия от ориенталски рецепти,бляскави средиземноморски гозби и привидно обикновените западни хранителни навици.За да се уверим в това,е достатъчно само да се приближим до египетския пазар в Истанбул,по-известен като Пазара на подправките.Това е стар площад ,събрал почти сто магазина,които продават само това-подправки от всякакъв вид:цветя,ароматни треви,семена,есенции,кори,смоли...Изглежда като витрина на рецептите,дошли от Близкия Изток,където има всичко за всички.Острата и пронизваща миризма на куркума се примесва с наситения аромат на шафрана,този на копъра се съчетава с аромата на ментата,карамфила или канелата.Индийското орехче стои редом до джинджифила,кимиона или анасона.Риган,къри,мащерка,босилек,розова вода,слез или сусам разпръскват своите благоухания и изпълват околните улици с кулинарна магия.
В Турция,изглежда,животът се върти около храненето или около кухнята като изходна точка за всяко ежедневно събитие.Рибните пазари например следват един след друг в кварталите на Истанбул и стигат до водите на Златния рог:този в Сариер е добър пример.Пъстър и шумен пазар,където щайгите с риба се трупат и образуват впечатляващи стълби,демонстрация на богатството,което все още крие тази част от Средиземноморието,чиито брегове се мият също от Егейско и Мраморно море.За наша изненада на пазара в Сариер има почти толкова ресторанти,колкото и рибари.Някои от тях дори предлагат възможността да си донесеш собствена риба.
Това са ежедневни гледки в днешна Турция;страна,която сякаш живее повече между две епохи,отколкото между два свята.Ще го видим ясно,ако се оставим да попаднем в накое мейхане (механа,където се сервира ракъ,заедно с някакво мезе)-една от онези механи,в които се сервира ракъ и се храниш,потънал в разговори или просто в потока на времето.Казват,че ракъ-анасонова спиртна напитка,е турската национална напитка,но би било по-правилно да кажем,че е най-вече напитката на северните райони на страната,защото колкото повече приближаваме южните и източните погранични райони (Иран,Ирак,Сирия),влиянието на ислямските обичаи става все по-силно.
Welcome to Turkey
В Турция,изглежда,животът се върти около храненето или около кухнята като изходна точка за всяко ежедневно събитие.Рибните пазари например следват един след друг в кварталите на Истанбул и стигат до водите на Златния рог:този в Сариер е добър пример.Пъстър и шумен пазар,където щайгите с риба се трупат и образуват впечатляващи стълби,демонстрация на богатството,което все още крие тази част от Средиземноморието,чиито брегове се мият също от Егейско и Мраморно море.За наша изненада на пазара в Сариер има почти толкова ресторанти,колкото и рибари.Някои от тях дори предлагат възможността да си донесеш собствена риба.
Това са ежедневни гледки в днешна Турция;страна,която сякаш живее повече между две епохи,отколкото между два свята.Ще го видим ясно,ако се оставим да попаднем в накое мейхане (механа,където се сервира ракъ,заедно с някакво мезе)-една от онези механи,в които се сервира ракъ и се храниш,потънал в разговори или просто в потока на времето.Казват,че ракъ-анасонова спиртна напитка,е турската национална напитка,но би било по-правилно да кажем,че е най-вече напитката на северните райони на страната,защото колкото повече приближаваме южните и източните погранични райони (Иран,Ирак,Сирия),влиянието на ислямските обичаи става все по-силно.
Welcome to Turkey